ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1542
София, 08. декември 2011 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шести декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1903 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Плевенския окръжен съд от 28.09.2010 г. по гр.д. № 632/2010, с което е потвърдено решението на Плевенския районен съд от 01.06.2010 г. по гр.д. № 1278/2010, като е отхвърлен предявеният иск за обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ.
Недоволна от решението е касаторката М. Г. Н., представлявана от адв. М. М. от ПАК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за правно значение на продължителността на работата й като детски учител в системата на образованието за определянето на размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ при пенсиониране, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата Ц. “Н.”, [населено място], обл. Плевенска, представляван от адв. В. П. от ПАК я оспорва, като счита, че повдигнатият правен въпрос няма претендираното значение, а въззивното решение е по същество правилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила като детска учителка в различни детски градини, а през последните 7 години, 6 месеца и 19 дни при ответника.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото, но той няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че при определяне размера на обезщетението при пенсиониране работодателите не се считат различни, ако е налице правоприемство между тях, дължащо се на осъществени преобразования (закриване, откриване, сливане или разделяне), като доказателствената тежест е на ищеца.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Плевенския окръжен съд от 28.09.2010 г. по гр.д. № 632/2010.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.