О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1551
София 12.12. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 576/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. ф. „З.”, [населено място], подадена от пълномощника му юрисконсулт Ю. Щ., срещу въззивно решение от 07.02.2011 г. по гр. дело №8903/2010 г. на Софийския градски съд, с което е отменено решение от 21.06.2010 г. по гр.дело №11755/2010 г. на Софийския районен съд и са уважени предявените от В. Х. В. срещу касатора искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ е незаконно. Това е така, защото съдът не може да изследва въпроса дали е имало обективна необходимост от промяна на изискванията за образование, но когато тази промяна е необоснована и няма никаква връзка с характера на работата, то въвеждането на новите изисквания е единствено с цел уволнението на конкретния работник или служител, поради което е налице злоупотреба с право.
Ответникът по касационната жалба В. Х. В., [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси относно това дали подлежи на съдебен контрол правото на работодателя да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата. Представени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение от 07.02.2011 г. по гр. дело №8903/2010 г. на Софийския градски съд. Повдигнатите от касатора въпроси са правнорелевантни, тъй като обуславят крайното решение. Те обаче не са решавани противоречиво от съдилищата. По тях има и трайно установена съдебна практика, включително и задължителна такава / Решение №507 от 08.07.2010 г. на ВКС по гр. дело №978/2009 г., IV г.о./, която е съобразена от въззивния съд. Според нея работодателят има право да променя с щатното разписание и с длъжностните характеристики изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт. Съдът не може да определя каква квалификация и какво образование изисква съответната трудова функция и дали има обективна необходимост от въведената промяна. В тези случаи обаче работодателят също е длъжен да спазва принципа за добросъвестно упражняване на правата. Съдебният контрол при уволнение по чл. 328, ал.1, т.6 КТ не обхваща преценката за целесъобразност на работодателя, стига с нея да не се нарушават императивни изисквания, а такова е забраната за злоупотреба с право – чл.8, ал.1 КТ. Ето защо контролът на съда за законност на уволнението във всички случаи и в частност по чл. 328, ал.1, т.6 КТ включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно законовите изисквания.
Всичко това е съобразено от въззивния съд при постановяването на обжалваното решение.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат деловодни разноски, защото такива не са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 07.02.2011 г. по гр. дело №8903/2010 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.