3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 812/11 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1208
гр. София, 13.12.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 812 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Ц. Г. Д. обжалва решение № 261 от 04.05.2011 г. по гр. д. № 699/10 г. на Софийски окръжен съд. К. счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация не вземат становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил решение № 23 от 30.04.2010 г. по гр. д. № 794/09 г. на Районен съд [населено място] в частта, в която исковете на Йота И. В., Г. А. В., П. Д. Ц., И. Д. И., В. Н. В., Х. Й. М. и С. Й. М. срещу Ц. Д. за установяване, че е собственик на ? ид. ч. от дворно място намиращо се в [населено място], м. „В.” с площ 1 200 кв. м. заедно с построената в него сграда и е отменен нот. акт № 118/05 г. за ? ид. ч. от имота са отхвърлени, като е прекратил производството по делото в тази част. Потвърдил е решението на първоинстанционния съд в частта, в която по отношение на Ц. Д. е признато за установено, че Йота В., Г. В., П. Ц., И. И., В. В., Х. М. и С. М. са собственици на общо ? ид. ч. от процесния имот с конкретно посочени квоти на съсобственост и в частта, в която на основание чл. 537 ал. 2 ГПК нот. акт № 118/05 г. е отменен за 3/4 ид. ч. от имота. Признал е за установено по исковете срещу М. Х. Д., че Йота В., Г. В., П. Ц., И. И., В. В., Х. М. и С. М. собственици на общо ? ид. ч. процесния имот с конкретно посочени квоти на съсобственост и е отменен нот. акт № 118/05 г. в частта досежно удостовереното право на съсобственост на Ц. Д. върху 3/4 ид. ч. Оставил е без разглеждане иска по чл. 124 ГПК на Йота В., Г. В., П. Ц., И. И., В. В., Х. М. и С. М. срещу М. Д. в частта досежно удостовереното право на съсобственост на Ц. Д. върху 1/4 ид. ч. от имота и е прекратил производството в тази част.
Съдът е приел че Йота В., Г. В., П. Ц., И. И., В. В., Х. М., С. М. и Ц. Д. са наследници на Г. В., починал на 09.11.1975 г. На 24.10.2005 г. Ц. Д. се снабдила с констативен нотариален акт за собственост на имота по давност, като по време на снабдяване с акта била в брак с М. Д.. Наследодателят владял имота до смъртта си, но не предприел действия за снабдяване с нотариален акт. След смъртта му имота се владял от децата му, които присъединили към своето владение това на наследодателя, затова станали съсобственици с по ? ид. ч. от имота. Съдът приел за неоснователно твърдението на касаторката че е придобила имота по давност заедно със съпруга си М.. Тя била държател на частите на другите съсобственици, тъй като не било доказано че самостоятелно е упражнявала владение. Въпреки че Д. ползвали имота непрекъснато след 1993 г., били събрани доказателства че останалите съсобственици също продължили да го ползват за стопански цели, било извършено разпределение на стаите. Нямало и доказани факти че ответниците са довели до знание на ищците намерението да владеят само за себе си, както и да не ги допускат до имота.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК е формулиран въпрос дали ограждането на имот и поставянето на заключваща врата са действия с които да се приеме, че категорично се отблъсква владението на останалите наследници и се демонстрира ясно намерението на ответницата да владее имота само за себе си. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, правният въпрос трябва да е от значение за изхода на обжалваното въззивно решение и да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение по същия правен въпрос. Според решение № 59 от 12.05.2004 г. по гр. д. № 500/03 г. на ВКС I ГО, за да се признае на едно лице правото на изключителна собственост по отношение на един имот, разпоредбата на чл. 79 ал. 1 ЗС установява, че претендиращият собствеността на целия имот следва да е упражнявал за период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ без противопоставяне и без прекъсване за срок по-дълъг от 6 месеца, както и да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си. В решение № 436 от 21.03.2006 г. по гр. д. № 1366/05 г. на ВКС IV ГО е прието, че принципът на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност и че собствеността не се губи само защото собственикът не полза собствената си вещ. Обжалваното въззивно решение не е постановено в отклонение от тази практика. В. съд е съобразил нормата на чл. 79 ал. 1 ЗС, но е приел с оглед доказаните факти по делото, че ответниците не са придобили имота по давност, тъй като другите наследници продължили да си служат с него без противопоставяне от страна на снабдилите се с нотариален акт ответници. Обстоятелството, че изводите на съда по фактите за владение не съвпадат с преценката на касатора, не е основание да се допусне касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 261 от 04.05.2011 г. по гр. д. № 699/10 г. на Софийски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: