2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1248
гр. София, 21.12.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 957 / 2011 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Д. П. Д. е обжалвал въззивното решение на Сливенския окръжен съд № 88 от 28.04.2011г. по гр.д.№ 124/2011г.
Касационната жалба е подадена в срок и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК , поради което е процесуално допустима.
Ответницата В. С. Ч. е подала писмен отговор, в който изразява становище, че касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество поради отсъствие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК .
Сливенският окръжен съд е потвърдил решението на Сливенския районен съд. № 764 от 22.11.2010г. по гр.д. № 424/2010г. , с което отхвърлен иска по чл.29 ал.3 СК.
В. съд е приел, че елементите от фактическия състав на чл.29 ал.3 СК изискват да бъде доказано по делото, че приносът на единия съпруг значително да надхвърля приноса на другия , както и изключителност на случая. Посочено е , че съвместният принос се състои както в стремежа за материалното осигуряване на средства за домакинството, така и в полагането на непосредствени грижи за отглеждането и възпитаването на децата в семейството, поддържането на домакинството, в което се изразява приносът на съпругата – ответник по настоящото дело в периодите, когато съпругът й е бил на мисия в чужбина. Оттук съдът е направил извод, че не е налице изключителност на случая въпреки че съпругът е имал по-високи доходи.
В изложението за допускане на касационното обжалване се посочва, че съществените материалноправни и процесуално правни въпроси са следва ли въззивният съд само да обсъжда събраните доказателства като прави проверка на изводите на районния съд или няма такова задължение. Въпросът е свързан с тълкуване на разпоредбата на чл. 272 ГПК, която не поражда противоречие в съдебната практика, тъй като съдържанието й е напълно ясно –когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение като може да препрати и към мотивите на районния съд. В случая такова препращане има към фактическите обстоятелства, прието от районния съд, но същевременно въззивният съд е направил и собствени правни изводи, следователно по поставения въпрос не е налице поддържаното основание на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
В останалата част от изложението не е поставен правен въпрос обуславящ изхода на спора и свързан с тълкуване на конкретна правна разпоредба. Според разясненията на ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, тъй като основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, защото не е представена съдебна практика за тълкуване на разпоредбата на чл.29 СК в различен от възприетия от въззивния съд смисъл.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Сливенския окръжен съд № 88 от 28.04.2011г. по гр.д.№ 124/2011г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: