2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1247
гр. София, 21.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова гр. дело № 711 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК
Б. К. Б. и А. Г. Б. са обжалвали въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 416 от 21.03.2011г. по гр.д.№ 257/2011г. в частта, в която съдът е отменил първоинстанционното решение и е признал за установено, че ищците са собственици на 31.653 % ид.ч. от дворното място.
Касационната жалба е подадена в срок, приподписана е от адвокат, отговаря на изискванията на чл.284 ал.1 ГПК, към нея има приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК предвид цената на иска на цялото дворно място 27 846 923лв. /удостоверение на лист 36 от първоинстанционното производство/ , поради което е процесуално допустима.
Ответниците А. Г. В. и М. С. В. подават писмен отговор, в който изразяват становище, че жалбата не следва да се допуска за разглеждане по същество.
С решението в обжалваната част Пловдивският окръжен съд е отменил решението на Пловдивския районен съд, ХІV гр. състав № 3109 от 28.10.2010 г. по гр. д. № 13702/2009 г. и е признал за установено по отношение на Б. К. Б. и А. Г. Б. , че А. Г. В. и М. С. В. са собственици на 31,653% ид.ч. от дворно място, с площ 610 кв.м. с идентификатор 56784.523.2001 по кадастралната карта на [населено място] на основание, че това дворно място е обща част на построената в него сграда – етажна собственост, като процесните 31,653% ид.ч. от него съгласно чл. 40 ал. 1 от ЗС са прилежащите такива към собствения на ищците първи жилищен етаж от сградата.
В. съд е приел, че с възникване на сграда в режим на етажна собственост стават задължителни нормите на чл. 37 и сл. ЗС . Дворното място придобива статут на обща част , принадлежност към главната вещ – съответния обект в сградата и се притежава от етажните собственици в дялове , съответващи на стойността на притежаваните обекти към момента на възникването на етажната собственост. Като обща част дворът не е отделен обект на правото на собственост, от което въззивният съд е направил извод, че етажният собственик Й. П. не би могла да прехвърли на ищците само етажа си, без да им прехвърли и съответните идеални части от дворното място като обща част, въпреки противни уговорки в нотариалния акт. Собствениците на отделните етажи в сградата са притежавали и дворното място, върху което е построена, като дяловете им следват от императивната разпоредба на чл. 40 ал. 1 ЗС. Съдът е приел, че воденото предходно дело по чл.40 ал.2 ЗС не формира сила на пресъдено нещо по отношение на собствеността, тъй като няма пълно тъждество между предмета на двете дела доколкото и правните основания и правопораждащите юридически факти не са идентични.
В изложението за допускане на касационното обжалване са посочени основанията по чл.280 ал. 1 т.2 и 3 ГПК.
К. поддържат, че разбирането на съда за автоматично придобиване от всеки етажен собственик на идеална част от дворното място противоречи на решение № 546 от 15.03.1977г. по гр.д.№ 2896/1976г. на ВС, І г.о. според което съсобствениците на мястото-бъдещи етажни собственици на сградата, която ще се построи в имота, могат да решат дворът да не се ползва като обща част, а по друг начин. Разглежданият случай обаче е различен, защото по делото няма доказателства да е постигната уговорка между етажните собственици за различен от предвидения в чл.38 ЗС статут на дворното място.
Решение № 764/1960г.,І г.о. не противоречи на изводите в обжалваното решение, защото в него е разгледана възможността собственикът да прехвърли един от обектите в притежаваната от него сграда на трето лице без земята докато по настоящото дело разпореждането е извършено след възникване на етажната собственост.
Решение 3595/19.11.1982г. по гр.д.№ 2774/1982г. І г.о. не е относимо към спора – в него е отречена възможността на суперфициарен собственик в делбата да се възложи и идеална част от дворното място, каквото той не притежава.
Твърдението, че не е зачетена силата на пресъдено нещо по предходното дело представлява довод за нарушение на процесуалните правила, който не е относим в производството по чл.288 ГПК.
С оглед на изложеното няма противоречие между цитираната от касаторите съдебна практика и мотивите в обжалваното решение и не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Спорът по делото е съсредоточен до тълкуването на чл.38 и 98 ЗС и за възможността собственикът на обект в сграда, в режим на етажна собственост да го прехвърли без мястото. По този въпрос съществува практика на ВКС – решение № 138 от 4.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 265/2009 г., I г. о., решение № 30 от 13.I.1976 г. по гр. д. № 2270/75 г., I г. о. Според тази практика, когато дворното място е обща част, при разпореждане с обект в сградата от етажната собственост или при делба при която за пръв път се учредява етажна собственост се придобиват и съответната припадаща се от дворното място обща част, каквото е и разрешението, дадено от въззивния съд по настоящото дело.
К. не са формулирали правен въпрос от значение за изхода на делото по приложение на неясна или непълна правна норма, по която няма съдебна практика или съществуващата се налага да бъде променена поради което не е налице и основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
По тези съображения касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество. Искането за присъждане на разноски на ответниците не следва да се уважава, тъй като в представения договор за правна защита и съдействие от 27.06.2011г. е уговорено възнаграждение, но не е доказано, че е преведено по банков път , каквато е уговорката между страните т. е. няма данни разноските да са направени до приключване на процеса.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 416 от 21.03.2011г. по гр.д.№ 257/2011г. в обжалваната част, която съдът е признал за установено, че ищците са собственици на 31.653 % ид.ч. от дворното място.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: