2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1252
гр. СОФИЯ, 22.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ.: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 793 / 2011 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Ц. Д. Т., Г. Д. В., С. И. В., Д. В. К., К. В. М., Б. Х. Г. и А. Х. Г. са обжалвали въззивното решение на Софийския градски съд от 04.04.2011 г. по гр.д.№ 9901/2010 г.
Касационната жалба е подадена в срок, приподписана е от адвокат и към нея има приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл.288 ГПК ВКС да се произнесе по допускането на касационното обжалване.
Ответникът държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството е подала писмен отговор по реда на чл.287 ГПК, в който изразява становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК , а и по същество жалбата е неоснователна.
Ответникът [фирма] също счита, че жалбата не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Софийският градски съд е потвърдил решението на Софийския районен съд, 34 състав, с което е отхвърлен предявеният ревандикационен иск.
В. съд е приел, че ищците не са доказали, че са собственици на имота на твърдяното основание – придобивна давност поради осъществено владение от техния наследодател Д. В. М. в периода от 1958 г. до смъртта му през 1968 г.,и след това от наследниците му до 2002г. Съображенията за този извод са, че от събраните по делото гласни доказателства не се установява осъществявана фактическа власт от наследодателя Д. М. точно върху процесния недвижим имот с оглед на което при липса на един от елементите на фактическия състав на придобивната давност не са зачетени права на оригинерно основание. На следващо място съдът е приел, че решението по воденото гр.д. № 8224/ 2003 г. срещу Областната администрация не обвързва ответниците по настоящото дело. Не е възприет доводът на ищците, че Областната администрация, спрямо която е установено правото им на собственост по предходното дело е участвала като представител на държавата, защото това не е посочено в диспозитива, а именно той е източник на сила на пресъдено нещо. Съгласно чл. 57, ал. 2 от Закона за администрацията областната администрация представлява юридическо лице на бюджетна издръжка и следователно има самостоятелно съществуване и отделни материалноправни и процесуалноправни права, които да упражнява, а и по общото правило на ГПК по делата, свързани с вещни права върху недвижими имоти държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството – чл.20 ал.1 във връзка с чл.18 ал.3 и 4 ГПК /отм./.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържат основанията на чл.280 ал.1 т.1 ,2 и 3 ГПК.
Д., че отказът на въззивния съд да допусне до разпит поискания свидетел е в противоречие с постоянната съдебна практика – ППВС 6/1968г. и решение 2461/1958г. на ВС не обуславя основанието на чл.280 ал.1 т. 1 и 2 ГПК. В тази хипотеза е необходимо съдебната практика да е създадена за тълкуване на един и същ закон или правни норми от действащи по различно време закони с идентично съдържание. Цитираните от касаторите ППВС 6/1968г. и решение № 2461/1958г.са постановени по отменения ГПК от 1952г. при коренно различна уредба на производството пред втората инстанция. Настоящото дело е разгледано изцяло по действащия ГПК , предвиждащ ранна преклузия на доказателствените искания, което води и до коренно различни правомощия на въззивния съд със силно ограничена възможност за събиране на доказателствата и именно във връзка с отсъствието на предпоставките на чл.266 ГПК съдът се е мотивирал за недопустимост на гласните доказателства. Ето защо липсва разрешаване на аналогичен правен въпрос в обжалваното решение и практиката на ВС, на която се позовават касаторите. Практиката на ВАС не следва да се обсъжда, защото не се обхваща от хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК съгласно т.3 на ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК.
Вторият процесуален въпрос за който се твърди, че е разрешен от въззивния съд е дали едно съдебно решение има сила на пресъдено нещо по отношение на страна, която не е била надлежно представлявана в съдебен процес, което според касаторите е от значение за точното прилагане на закона . При тези твърдения искането следва да се квалифицира по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Това основание е налице според разясненията в ТР 1/2009 на ВКС, ОСГК и ТК т.4 когато разрешаването на правния въпрос от значение за спора допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяването й, както и при необходимост от развитие на правото при неяснота, непълнота или противоречие в правната уредба. По приложението на чл.297 ГПК , идентичен по съдържание с чл.220 ГПК /отм./ съществува съдебна практика, включително и във връзка с производствата за отмяна по чл. 303 ГПК /чл.233 ГПК- отм./, която не е противоречива. Според тази практика решението влиза в сила по отношение страните, посочени в него , както и по отношение на неучаствалите необходими другари, без субективните предели на силата на пресъдено нещо да са обусловени от спазване на процесуалните правила, гарантиращи участието на страните по делото и именно поради това последните имат правна възможност да поискат отмяна на влязлото в сила решение – решение №2 от 24.02.2011г. по гр.д.№ 1295/2010г. на ВКС, ІІ г.о. , решение № 44 от 2.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1336/2010 г., I г. о., ГК и др. Освен това изводът на въззивния съд, че ответниците не са обвързани от влязлото в сила решение по предходното дело е мотивиран не с ненадлежното представляване на държавата, какъвто въпрос се формулира от касаторите, а с това, че страна по делото е юридическо лице – областна администрация, която е самостоятелен правен субект. Следователно поддържаното основание на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице.
В останалата част на изложението са развити съображения за допуснато нарушение на закона и процесуалните правила покриват по съдържание отменителните основания по чл.281 ГПК, неотносими към производството по чл.288 ГПК, в което не се решава спора по същество.
С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-А въззивен състав от 04.04.2011г. по гр.д.№ 9901/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: