РАЗПОРЕЖДАНЕ
София, 07. 10. 2015 година
Татяна Кънчева – председател на Второ наказателно отделение във Върховен касационен съд, като разгледах жалбата на Е. П. Г. постъпили с вх. № 12134/06.10.2015 г. на ВКС срещу определение постановено по в.н.ч.х.д. № 41/2015 г. на Окръжен съд – Монтана
Установих:
С присъда от 31.03.2015 г., постановена по н.ч.х.д. № 446/2014 г. Районен съд – Берковица признал подсъдимият В. М. П. за невиновен и го оправдал по обвинението за престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1 от НК. На основание чл. 190, ал. 1 от НПК съдът осъдил тъжителя В. П. да заплати направените разноски по делото в размер на 250 /двеста и петдесет/ лв.
Окръжен съд – Монтана с въззивно решение от 28.05.2015г. постановено по в.н.ч.х.д. № 41/2015 г. потвърдил първоинстанционата присъда. По жалба на подсъдимия П. на основание чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК по същото дело съдът с отделно определение от 21.07.2015 г., се произнесъл по въпроса за разноските, тъй като това било пропуснато с решението.
Въпреки, че въззивният съд е дал възможност за обжалване пред ВКС, в конкретния случай постановеното определение не е от категорията актове подлежащи на касационна проверка. Съгласно чл. 346, т. 3 от НПК на касационно обжалване подлежат определенията по чл. 306, ал. 1 от НПК, постановени от въззивния съд, в случай на нова присъда, докато настоящото определение не е от тази категория.
С оглед гореизложеното
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на производство пред Върховен касационен съд.
Делото, ведно с жалбата, да се върне на Окръжен съд – Монтана.
Да се уведоми Е. П. Г. и В. М. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
m.l.