2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1249
гр. София, 22.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 495/2011г. по описа на първо гражданско отделение и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК
С. Н. М. и Т. М. М. са обжалвали въззивното решение на Пернишкия окръжен съд № 318 от 17.12.2010г. по гр.д.№ 785/2010г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответницата Л. М. Л. е подала писмен отговор по реда на чл.287 ГПК, в който изразява становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване и моли да й бъдат присъдени разноските по делото.
Пернишкият окръжен съд е оставил в сила решението на Пернишкия районен съд № 752 от 21.12.2009г. по гр.д.№ 2042/2008г. и решение № 672 от 30.09.2010г. по същото дело по чл.192 ал.2 ГПК. /отм./, с което е отхвърлен иска на С. Н. М. и Т. М. М. против Л. М. Л. за установяване, че са собственици на незастроено дворно урегулирано място от 1285 кв.в., част от имот 10567 по кадастралния план на [населено място]. В. съд е приел, че спорният имот се намира извън застроената част на населеното място и попада в границите на картата на възстановената собственост. Същият е идентичен с имота, възстановен на ответниците като наследници на М. Т. Б. с решение на Поземлената комисия № 144 от 21.12.1994г. по реда на ЗСПЗЗ. Въз основа на тези фактически констатации е направен правен извод, че ищците не са доказали правото си на собственост върху спорния имот на твърдяното основание , тъй като като земеделска земя, имотът не е могъл да бъде придобит по давност и за него се прилагат специалните разпоредби на ЗСПЗЗ.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставят въпросите: 1. има ли значение за правния спор дали придобивното основание на ответника по установителен иск за собственост е нищожно и длъжен ли е съдът да обсъди изтъкнатите във въззивната жалба доводи и съображения; 2. ако ответникът по установителен иск за собственост върху земеделски земи въобще не е заявил за възстановяване спорният имот и въпреки това имотът е възстановен на основание ЗСПЗЗ с решение на Поземлената комисия в незаконен състав , какъв е смисълът за ищеца да доказва своето придобивно основание срещу ответника, който очевидно не е собственик на имота и отхвърлянето на иска санира ли нищожното основание, на което същият е придобит от ответника 3. подлежат ли на възстановяване селскостопански имоти в смисъл, че това може да стори само и единствено поземлената комисия когато имотите не са обобществени от съответната организация. 4. длъжен ли е бил въззивният съд да отговори на довода, че ищците са придобили собствеността и по давност, след като районният съд го е разгледал.
Правният въпрос , който следва да бъде поставен в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК при обосноваване на основанията за допускане на касационното обжалване според разясненията в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК т.1 трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В случая първите два въпроса не са такива, защото се отнасят до факта на доказване на правото на собственост на ответницата, по които въззивният съд не се е произнасял, не е имал и задължение да се произнесе след като е приел, че ищците не са собственици. В мотивите на съда е отречена възможността за придобиване по давност на земеделска земя, която подлежи на възстановяване, включена в картата на възстановената собственост , следователно съдът е разгледал това придобивно основание и не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.188 ГПК /отм./ както и по въпроса за приложението на ЗСПЗЗ само по отношение на обобществени от съответната организация земеделски земи.
Не е относим към предмета на спора и поставеният въпрос за правомощията на въззивния съд при постановяване на първоинстанционното решение по непредявен иск. В случая е предявен положителен установителен иск за собственост и в диспозитива на решението на районния съд е отхвърлен този иск, макар в мотивите да е квалифициран като ревандикационен. Предмет на проверка от касационната инстанция е решението на въззивния съд, който е изложил собствени мотиви при правилна квалификация на предявения иск.
С оглед на изложеното не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е ЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пернишкия окръжен съд № 318 от 17.12.2010г. по гр.д.№ 785/2010г.
ОСЪЖДА С. Н. М. и Т. М. М. да заплатят на Л. М. Л. сумата 300 лв. /триста лева/ разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: