РАЗПОРЕЖДАНЕ
София, 07. 07. 2014 година
Татяна Кънчева – Председател на второ наказателно отделение във Върховен касационен съд, като разгледах молбата на Р. К. П. от 23.06.2014г. и постъпила с вх.№ 9557/07.07.2014г. на ВКС за възобновяване на в.н.о.х.д. № 306/2012 г. по описа на Пловдивски апелативен съд
установих:
С присъда № 25 от 08.06.2012 г. постановена по н.о.х.д. № 213/2012 г. Окръжен съд – гр. Пазарджик признал подсъдимият Р. К. П. за виновен за извършени престъпления по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и по чл. 343в, ал. 1 от НК.
Пловдивски апелативен съд с решение № 151 от 19.10.2012 г. постановено по в.н.о.х.д. № 306/2012 г. изменил частично първоинстанционната присъда, като признал подсъдимия за невиновен и го оправдал да е извършил нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. С решението съдът намалил наложеното общо наказание на подсъдимия на шест години и два месеца лишаване от свобода, както и намалил обещетението за причинени неимуществени вреди. В останалата й част присъдата е потвърдена
Така постановения въззивен съдебен акт е бил проверен по касационен ред по жалба на адв. Р. К. пълномощник на подсъдимият П., като с решение № 16 от 19.03.2013 г. постановено по н.д. № 2256/2012 г. на ВКС същият е оставен в сила. В такъв случай съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК направеното искане за възобновяване е недопустимо и не може да инициира производство пред ВКС по глава тридесет и трета от НПК, поради което
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на производство за възобновяване на в.н.о.х.д. №306/2013 г. по описа на Пловдивски апелативен съд.
Делото ведно с молбата да се върне на Окръжен съд – Пазарджик.
Да се уведоми Р. К. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
м.л.