О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1602
София 22.12.2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 648/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. о. п. срещу решение №478 от 26.10.2010 г. по гр. дело №717/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение №434 от 27.05.2010 г. по гр. дело №3422/2009 г. на Пазарджишкия районен съд. С първоинстанционното решение П. на Р. Б. е осъдена да заплати на Л. Г. А. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ сумите 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 312.68 лв. – обезщетение за имуществени вреди. Въззивният съд е приел, че срещу ищеца е било образувано наказателно производство на 06.04.2005 г. за престъпление по чл.290, ал.1 НК. Той е бил оправдан с влязла в сила присъда на 13.11.2007 г. Съобразно характера и степента на търпените болки и страдания е преценено, че за обезщетяването на ищеца са необходими 5 000 лв.
Ответникът по касационната жалба Л. Г. А., В., оспорва жалбата. Подал е и насрещна касационна жалба.
Касационната жалба на П. на Р. Б. е процесуално недопустима в частта и относно иска за обезщетение за имуществени вреди. В тази част ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение на въззивен съд по иск с цена до 5000 лв. Според разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК производството по такива спорове е двуинстанционно. Касационната жалба срещу въззивното решение в частта за присъждане на обезщетение за имуществени вреди следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол.
П. на Р. Б. е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, а също и за значението на всяко едно от тях за размера на обезщетението, както и относно справедливостта като критерий по чл.52 ЗЗД за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Посочени са ТР №1/04.01.2001 г. ОСГК на ВКС, ТР №3/22.04.2005 г. ОСГК на ВКС. Представени са и съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №478 от 26.10.2010 г. по гр. дело №717/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС, не са решавани противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, включително и тази посочена от касатора. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос в противоречие с трайно установена съдебна практика.
Съобразена е и посочената от касатора задължителна съдебна практика, че само при наличие на причинна връзка между деяние и вреда може да се носи гражданска отговорност. Преценено е че не са налице предпоставките по чл.5 ЗОДОВ, тъй като увреждането не е причинено поради изключителна вина на ищеца, нито последният е допринесъл за него.
От представените съдебни решения не може да се направи обоснован извод, че въпросите за критерия по чл.52 ЗЗД при определяне обезщетението за неимуществени вреди са решавани противоречиво от съдилищата. Въззивният съд е съобразил трайно установена съдебна практика. Според нея разпоредбата на чл.52 ЗЗД задължава съда да определя размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. За да се приеме, че размерът на присъденото обезщетение е завишен, трябва да бъдат представени решения, при които при аналогични случаи са присъдени различни значително по-ниски обезщетения за неимуществени вреди. Това не е направено.
Съобразно разпоредбата на чл.287, ал.4 ГПК насрещната касационна жалба на Л. Г. А. не следва да се разглежда.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №478 от 26.10.2010 г. по гр. дело №717/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта относно иска за обезщетение за неимуществени вреди.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на П. на Р. Б. в частта и относно иска за обезщетение за имуществени вреди.
Определението в частта за оставяне без разглеждане може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.