РАЗПОРЕЖДАНЕ
София, 10.06.2015 година
Татяна Кънчева – председател на второ наказателно отделение, като разгледах депозираните от осъдения О. С., чрез неговия защитник – адв. Н. и от адв. П. – в качеството му на резервен защитник на осъденото лице искания за възобновяване на в.н.о.х.д. № 1677/2014 г. по описа на Софийски градски съд, с вх. № 7402 от 09.06.2015 г.,
УСТАНОВИХ:
С подаденото искане от осъдения О. Х. С., чрез неговия процесуален представител се иска иницииране на производство по възобновяване на наказателно дело на основания чл. 422, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 НПК, като се излагат и подробни съображения в тази насока.
С присъда № 228 от 02.10.2014 г. по в.н.о.х.д. № 1677/2014 г. на Софийски градски съд О. С. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 157, ал. 2, вр. ал. 1, предл. 1, 3 и т. 4, НК, като са му наложени наказания „лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие, и „обществено порицание”.
По повод подадена жалба от осъдения срещу въззивния съдебен акт е образувано касационно производство. Върховният касационен съд се е произнесъл с Решение № 105/14.04.2015 г. по н.д. № 163/2015 г., с което е изменил нова въззивна присъда № 228/02.10.2014 г. по описа на Софийски градски съд, само в частта за наложеното наказание, като е намалил наказанието „лишаване от свобода” от три години – на две години, като в останалата част присъдата е оставена в сила.
Депозираното от осъдения, чрез неговия защитник искане за възобновяване, не е годно да инициира производство по Глава тридесет и трета от НПК, тъй като атакуваният акт вече е бил предмет на проверка по реда на Глава Двадесет и трета НПК („Касационно производство”) и е бил подложен на контрол на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК.
Делата, които са проверени по касационен ред по жалба на подсъдимия (какъвто е настоящият казус), който прави и искането за възобновяване, не подлежат на проверка по реда на възобновяването на наказателни дела (per argumentum a contrario – чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК), с изключение на съдебните актове по чл. 354, ал. 2, т. 2 и ал. 5 НПК, какъвто не е конкретният случай.
От друга страна, пълномощникът на осъдения не е активно легитимирано лице, което може да иска възобновяване на наказателно дело на основание чл. 422, ал. 1, т. 1 – 3 НПК. Съгласно императивната разпоредба на чл. 420, ал. 1 НПК, такова искане с горепосочените основания може да направи само окръжният прокурор. Предвид посочените аргументи, искането на осъдения, подадено чрез неговия защитник, е недопустимо.
Необходимо е да се отбележи, че постъпилото искане за възобновяване от резервния защитник на осъдения С., не може да послужи като основание за образуване на производство по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, тъй като защитникът не е активно легитимирана страна, която може да иска възобновяване на наказателни дела.
С оглед гореизложените съображения,
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на производство пред ВКС по реда на Глава тридесет и трета от НПК за възобновяване на в.н.о.х.д. № 1677/2014 г. по описа на Софийски градски съд.
Препис от настоящото разпореждане да се изпрати на осъдения О. Х. С., адв. Х. Н. и адв. Д. П. – за сведение.
Делото да се върне на Софийски районен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
ТАТЯНА КЪНЧЕВА
см