1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
гр. София, 13.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 272 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК
Образувано е по касационна жалба вх. № 110 от 06.01.2011 г. от Потребителна кооперация „Зора” гр. срещу решение № 527 от 26.11.2010 г. по гр. д. № 528 по описа за 2010 г. на Добричкия окръжен съд.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответникът Община [населено място] не е подала писмен отговор по реда на чл.287 ГПК.
С обжалваното решение Добричкият окръжен съд е потвърдил решението на Добричкия районен съд № 92/23.11.2007 г. по гр. д. № 452/2006г. , с което е признато за установено по отношение на ПК „Зора” [населено място] правото на собственост на [община] върху УПИ ІІІ, кв. 47, по плана на[жк], [населено място], с площ от 4281 кв.м. и е осъдена ПК „Зора” да предаде на [община] владението върху част от същия имот от 114 кв.м., върху която е изградена едноетажна сграда със стоманена конструкция – магазин за хранителни стоки, и заведение за обществено хранене и 60 кв.м. прилежащ терен към същата, от южната й страна, отменени са нотариален акт № 61/1997 г. и нотариален акт № 88 /1999г. на основание чл.431 ал.2 ГПК /отм./.
В. съд е приел, че [община] е придобила собствеността върху поземлен имот ІІІ кв.47 , отреден за жилищно строителство гаражи и търговия и услуги, чрез отчуждителни производства преди 1996г., а на постройките в имота – по приращение на основание чл.92 ЗС. По отношение противопоставените от ПК“Зора“ вещни права съдът е приел, че фактическият състав на чл.2 ал.3 /отм./от Закона за общинската собственост не е налице, на няколко основания: ответната кооперация не е възстановена по смисъла на §1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за кооперациите, за да се позове на реституция, не е придобила терена , зает от процесния магазин, а притежава само преместваем обект, собствеността върху който ще се запази при преместването му, прието е и за недоказано твърдението за изграждане на обекта с кооперативни средства преди 13.07.1991г. като решаващ е изводът на съда, че не се касае за недвижим имот – сграда , която единствено се обхваща от хипотезата на отменената разпоредба на чл.2 ал.3 от Закона за общинската собственост.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа, че е налице основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по материалноправните въпроси от значение за точното прилагане на закона: коя кооперация следва да се счита възстановена по смисъла на §7 ПЗР ЗИД ЗК /Д.в.бр.41/2007г. ; относно приложимостта на чл.2 ал.3 от Закона за общинската собственост в зависимост от характера на постройките и включват ли се в обхвата на понятието „сгради и постройки“ по смисъла на закона такива с временен характер. За да е налице основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, на което се позовава касаторът, съгласно разясненията в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК е необходимо правният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд да изисква прилагане на неясен, непълен или противоречив закон, по който няма съдебна практика, или по прилагане на норма, по която съществува трайно установена съдебна практика, която следва да бъде коригирана или осъвременена. В случая поставените въпроси са свързани изцяло с направеното от касатора-ответник по делото правоизключващо възражение за придобиване на собствеността от кооперацията на основание чл. 2 ал.3 /отм./ от Закона за общинската собственост. Разпоредбата е тълкувана многократно от ВКС в еднозначен по отношение обекта на собствеността смисъл, а именно, че тя има реституционен характер и се отнася за недвижими имоти – решение № 1209 от 27.09.2001 г. по гр. д. № 2353/2000 г., на ВКС, ІV г.о. , решение № 66 от 29.07.2010 г. по гр. д. № 4459/2008 г на ВКС., IV г. о. И др. За вещноправния статут на временните обекти също има практика на ВКС /решение № 152 от 7.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 831/2009 г., II г. о., ГК / и тя е в смисъл, че преценката за характера на временния обект се извършва по правилото на чл. 110 ЗС – ако се касае за вещ, трайно прикрепена към земята, която не може да бъде отделена без разрушаването й, тя представлява недвижим имот, в противен случай е движима вещ. Точно това е прието в мотивите на въззивния съд, поради което не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.2 и 3 ГПК. Вторият поставен въпрос за възстановените кооперации по смисъла на § 27 ДР ЗК не се явява решаващ за спора доколкото съдът не е тълкувал нормата, а е направил една констатация в допълнение на съображенията за отсъствие на главната предпоставка за придобиването на собствеността по реда на чл.2 ал.3 /отм./ ЗОС да се касае за сграда-недвижим имот по смисъла на чл.110 ЗС . Следователно не е налице общото основание на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд № 527 от 26.11.2010 г. по гр. д. № 528 /2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: