О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
София 16.01.2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 780/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. А. Ц., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат З. Т., срещу въззивно решение №152 от 22.03.2011 г. по гр. дело №131/2011 г. на Плевенския окръжен съд, с което е отменено решение №2220 от 22.12.2009 г. по гр.дело №2698/2009 г. на Плевенския районен съд и са отхвърлени предявените от касатора срещу Основно училище „Н.Й.В.”, [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че заповедта за дисциплинарно уволнение е мотивирана съобразно изискванията на чл.195 КТ. Ищецът е извършил тежките нарушения на трудовата дисциплина, за които му е наложено наказанието, поради което уволнението му е законно.
Ответникът по касационната жалба Основно училище „Н.Й.В.”, [населено място], не е заявил становище.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси относно това дали заповедта за дисциплинарно уволнение е мотивирана съобразно изискванията на чл.195, ал.1 КТ чрез препращане към друг документ – констативен протокол, който е доведен до знанието на уволнения; дали неправилната правна квалификация на извършените нарушения от работодателя или липсата на такава обуславя незаконност на дисциплинарното уволнение и дали трудовото правоотношение между страните е прекратено след като е издадена само заповед за налагане на дисциплинарно наказание – уволнение без да има издадена и заповед по чл.330, ал.2, т.6 КТ за прекратяване на трудовия договор. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Посочени са съдебни решения и определения. Представено е решение на Варненския окръжен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №152 от 22.03.2011 г. по гр. дело №131/2011 г. на Плевенския окръжен съд. Повдигнатите от касатора въпроси са правнорелевантни, тъй като обуславят крайното решение. Те обаче не са решавани противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По тях има и трайно установена съдебна практика, включително и посочената от касатора, която е съобразена от въззивния съд. Според нея разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ по императивен начин установява необходимото съдържание на заповедта за дисциплинарно наказание. Актът на работодателя трябва да съдържа данни за нарушителя, наложеното наказание и законния текст, въз основа на който се налага, описание на нарушението и времето на извършването му. За да се гарантира възможността за ефективна защита срещу уволнението, нарушението трябва да е описано по начин, указващ ясно в какво е обвинен уволненият работник или служител. Задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл.194 КТ и за възможността на наказания работник или служител да се защити ефективно. Ето защо, когато изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е мотивирана по смисъла на чл.195, ал.1 КТ. Обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща заповедта и който е бил известен на работника или служителя. Това дали работодателят е определил точната правна квалификация на дисциплинарното нарушение е без отношение към законността на уволнението, защото предмет на установяване в съдебното производство е извършено ли е дисциплинарно нарушение съобразно фактическите основания, изложени в заповедта за уволнение. По начало основание за прекратяване на трудовото правоотношение са фактите и обстоятелствата, които пораждат съответното право за работодателя. Когато работодателят издава заповедта за уволнение той посочва в нея фактите и обстоятелствата, от които произтича правото му и съответния текст на закона, който го урежда. Не е изключено работодателят да направи грешка при правната квалификация и посочи погрешен или дори несъществуващ текст на закона. Това само по себе си не опорочава заповедта за уволнение. Налагането на дисциплинарното наказание “уволнение” е едновременно и акт за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което не е необходимо връчването и на отделна заповед по чл.330, ал.2, т.6 КТ за прекратяване на трудовия договор. .
Всичко това е съобразено от въззивния съд при постановяването на обжалваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №152 от 22.03.2011 г. по гр. дело №131/2011 г. на Плевенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.