О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
гр. София, 20.01.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ:1. МАРИО ПЪРВАНОВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. дело № 1681 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във вр. чл. 280 от ГПК.
С решение от 12.07.2011 г. по гр. д. № 1120/2011 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решението от 07.04.2011 г. по гр. д. № 14554 от 2010 г. на Варненски районен съд, ГО, 33 състав, с което са уважени предявените от И. Т. Д. от [населено място] против [фирма] със седалище [населено място], к. к. „Златни пясъци” искове за защита срещу незаконно уволнение – по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ: за признаване за незаконно на уволнението му, извършено на основание чл.328, ал.1, т. 3 КТ от управителя на ответното дружество и неговата отмяна, за възстановяване на предишна работа на длъжността „водопроводчик външна В и К” и в частта на осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 545. 92 лв. – обезщетение за оставане без работа в резултат на уволнението, за исковия период (в частта над посочения размер до претендираните 3 073. 92 лв. искът по 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен с влязло в сила решение).
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че в случая по отношение уволнението на ищеца е приложима предварителната закрила при уволнение, но работодателят не е отправил изобщо искане до съответния синдикален орган за конкретното уволнение и не е получавал съгласието му – т. е. такова липсва. Ето защо, само на това основание извършеното уволнение е опорочено, по правилото на чл. 333, ал. 4 КТ – без да се разглежда спора по същество. Въпреки това, същият е извършил преценка на уволнението и в неговата същност, като е констатирал отсъствие на материалноправната предпоставка за неговото провеждане – намаляване на обема на работа, разгледана в контекста на релевантното и необходимо за осъществяване на соченото основание преустановяване на конкретната стопанска дейност („В и К” услуги на територията на к. к. „Златни пясъци”), чиято необходима последица е и преустановяване на трудовите функции, имащи до този момент задачата да я осъществяват. Релевирал е и съображения, че съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса, ответното дружество – работодател не е провело доказване на факта, че е извършен законосъобразен подбор, който в случая е част от упражненото право на уволнение. Извел е извод, че това е така, предвид липсата на данни за критериите, по които е проведен подборът на работниците, участвали в него. Простото посочване на лицата, които се предлагат за уволнение и заеманите от тях длъжности не покрива изискването за провеждане на подбора по изискванията на чл. 329 КТ (касаещи образование, квалификация и ниво на изпълнявана работа на всяко едно от лицата, сред които се извършва).
Против решението на Варненския окръжен съд е постъпила касационна жалба от [фирма].
Изложени са оплаквания за неправилност на решението – като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
Поддържа се, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос, обусловил атакуваното решение, за това има ли наличие на основание за уволнение по чл. 328, ал.1, т. 3 КТ в случаите, когато спрямо предходни съпоставими периоди приходите от дейността на работодателя са намалени, както и по правния въпрос в правомощията ли е на съда да контролира преценката на работодателя за наличието на фактическо състояние „намаляване обема на работа”, както и за обхвата на подбора по чл. 329, ал. 1 КТ – може ли работодателят по своя преценка да определи и посочи работниците или служителите, които следва да бъдат уволнени. Поставен е и въпросът за материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ документ, чиято истинност (неавтентичност) е оспорена в хода на процеса.
Сочи се, че горните въпроси са разрешени в обжалваното въззивно решение в противоречие с приложени решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 21/01.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5101/2008 г. І г.о., ГК; решение № 531/15.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1357/2009 г. ІV г.о., ГК; решение № 376/08.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5104/2008 г. ІІ г.о., ГК; решение № 296/20.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 904/2009 г. ІV г.о., ГК; решение № 32/26.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4629/2008 г. ІІ г.о., ГК; решение № 85/14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 635/2010 г. ІІ г.о., ГК и решение № 766/03.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1590/2009 г. І г.о., ГК.
Ответникът по жалба – И. Т. Д., чрез своя пълномощник, изразява становище за недопускане до касационно обжалване на решението, респ. счита жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение от 12.07.2011 г. по гр. д. № 1120/2011 г. на Варненския окръжен съд.
Повдигнатите в изложението към касационната жалба правни въпроси не са обусловили решението по делото. Те са свързвани със съществото на спора – за материалноправната предпоставка на процесното уволнение и правилата за провеждане на задължителен подбор, респ. за оспорване на официален документ относно факта на оставане без работа, в резултат на уволнението. Преимуществено изводите на въззивния съд за незаконност на уволнението обаче са направени при отговора на други въпроси – за приложимост в случая на предварителната закрила при уволнение и на установеното нарушение на чл. 333, ал. 4 КТ, при което спорът не се разглежда по същество. Съображенията по съществото на трудовия спор са изложи единствено за пълнота на изложението. Затова там разглежданите въпроси те не могат да обусловят друг извод, освен направения – за незаконност на уволнението и отговорът им не би могъл да рефлектира върху резултата от решението и да го промени.
В обобщение, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 12.07.2011 г. по гр. д. № 1120/2011 г. на Варненския окръжен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.