О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 338
гр.София,10.06. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на шести октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 510/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Е”АД, гр. В. на „Е”АД, гр. Г. О. /, подадена чрез процесуалния му представител а. Б. Г. от АК-Габрово срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд № 94/14.03.2009 год., постановено по в.гр.дело № 785/2006 год. в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение на Русенския районен съд № 105/13.08.2008 год. по гр.дело № 2502/2006 год., с която е уважен предявеният от „А”О. , гр. Р. иск по чл.59 ЗЗД и е осъден ответника-касатор да заплати сумата 4 851,61 лева. С тази сума ответникът се е обогатил за сметка на ищеца през периода от 11.04.2005 год. до 11.12.2005 год., ползувайки собствения му трафопост, за да подава ел.енергия до други потребители-негови клиенти, които са му заплатили цената на потребената енергия.
В касационната жалба се правят оплаквания, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и незаконосъобразност. Излагат се съображения, че неправилно съдът е уважил искът по чл.59 ЗЗД в посочения размер, позовавайки се на заключението на назначената по делото експертиза, изготвено на база Методиката утвърдена от ДКЕВР, която намира приложение само при наличие на сключен договор със собственика на съоръжението, а в случая такъв договор липсва. Навеждат се доводи, че при това положение размерът на обезщетението следва да се изчисли на база разходите за поддръжка на използуваното съоръжение, каквито данни по делото липсват.
В допълнително изложение към касационната жалба жалбоподателят сочи основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Навежда доводи за необходимостта от формиране на съдебна практика по съществен материалноправен въпрос във връзка с приложението на чл.117 ЗЕ/отм./ и Методиката на ДКЕВР при определяне цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им енергийни съоръжения за преноса на ел.енергия до трети лица-клиенти на енергийните дружества. Излага съображения, че произнасянето от ВКС по така поставения въпрос е от значение както за точното прилагане на закона така и за развитието на правото във връзка с посочените правни норми.
Ответникът по касационната жалба „А”О. , гр. Р. не взема становище по допустимостта за касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос от съществено значение за крайния изход на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в осъдителната му част. Квалифицирайки правилно иска по чл.59 ЗЗД, съдът е направил извода, че с оглед данните по делото същият се явява основателен за сумата 4 851,61 лева, като го е отхвърлил за разликата до предявения размер от 5 500 лева. По делото е безспорно установено, че процесният трафопост е собственост на ищеца-факт, който се признава от ответника в писмото му № Д-3442/03.06.2004 год., представено като доказателство по делото. Безспорно е също обстоятелството, че процесното съоръжение не е изкупено от електроразпределителното дружество по реда на пар.4, ал.1 от ПЗР на Закона за енергетиката/отм./, нито е сключен договор със собственика за предоставения му достъп, въпреки че е бил поканен да стори това, поради което липсва облигационна връзка между страните по делото. Безспорен е и фактът, че през процесния период ответникът е ползувал безвъзмездно трафопоста за пренос на ел.енергия до трети лица-клиенти на енергийното дружество, които са му заплащали потребената електроенергия. При тези фактически данни съдът е направил решаващия извод, че на основание чл.59 ЗЗД ответникът дължи обезщетение за ползуването на процесния трафопост, като е приел, че доказаният размер на обедняването на ищеца възлиза на сумата 4 851,61 лева. Посочената сума е определена от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза на база Методиката на ДКЕВР, изготвена на основание чл.117, ал.7 ЗЕ/отм./ за определяне цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби или съоръжения. Отчитайки липсата на договорна връзка между страните, съдът изрично е обосновал използуването на Методиката при определяне размера на обезщетението по чл.59 ЗЗД, позовавайки се на разпоредбата на т.3 от същата, която предвижда приложението й до окончателното уреждане на взаимоотношенията между енергийните предприятия и потребителите относно собствеността на съоръженията, разграничавайки цитираната разпоредба от хипотезата на т.1, която касае цената за ползуване на чужди енергийни уредби или съоръжения при наличие на сключен договор за предоставен достъп със собственика.
В касационната си жалба касаторът сочи основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК при формулиран материалноправен въпрос относно приложението на чл.117 ЗЕ/отм./ и Методиката на ДКЕВР при определяне цените за предоставен достъп от потребители през собствените им енергийни съоръжения за преноса на ел.енергия до други клиенти на електроразпределителните дружества. Излага съображения, че произнасянето от ВКС по този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
ВКС счита, че така поставения въпрос не е съществен, защото е без значение за изхода на спора, тъй като в случая разпоредбата на чл.117 ЗЕ/отм./ въобще не намира приложение. Видно от изложените в исковата молба фактически основания и петитум, предмет на делото е претенция за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД за пренос от ответника на електрическа енергия през собствено съоръжение на ищеца до други клиенти на енергийното дружество, а не за уговорена цена за ползуването му по силата на сключен договор между страните. Съдът правилно е квалифицирал иска като обезщетение по чл.59 ЗЗД, а не като цена за предоставения достъп до процесния трансформатор на основание чл.117, ал.7 ЗЕ/отм./. Съгласно практиката на ВКС, Търговска колегия, отразена в р. № 91/11.09.2009 год. по т.дело № 596/2008 год. на ІІ т.о. и р. № 37/30.03.2010 год. по т.дело № 709/2009 год. на І т.о. /постановени по реда на чл.290 от новия ГПК/, при отсъствието на сключен договор между енергийното дружество и собствениците за достъп до притежаваните от тях ел.уредби и съоръжения, спорът за заплащане на ползуването им се разглежда по правилата на неоснователното обогатяване, а не като спор за заплащане на цена по чл.117, ал.1 ЗЕ/отм./. Прието е, че ползуването на такъв достъп без наличието на постигнато съгласие между страните се явява без правно основание, поради което се дължи съответно обезщетение от страна на ползувателя. Постановеното въззивно решение е в съответствие с цитираната съдебна практика. Определянето на конкретния размер на обезщетението при исковете по чл.59 ЗЗД е фактически, а не правен въпрос. В случая съдът е ползувал като база за изчисление одобрената от ДКЕВР Методика, която съгласно т.3 от същата се прилага до уреждане на отношенията между лицензираните енергийни предприятия и потребители, които предоставят достъп до собствените си съоръжения съгласно пар.4/1/ от ПЗР на ЗЕ/отм./.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика /каквато касаторът въобще не сочи/; към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, каквито данни в случая липсват.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд № 94/14.03.2009 год., постановено по в.гр.дело № 785/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ: