О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 264
гр.София, 17.05.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 1014/2009 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „К”А. /в неплатежоспособност/, гр. С., кв.”Б” срещу решението на Софийски апелативен съд, търговско отделение, трети състав № 1092/21.07.2009 год., постановено по т.дело № 2173/2009 год. С това решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-1 състав от 29.04.2008 год. по т.дело № 1636/2006 год., с което е признато и допуснато изпълнение на основание чл.117 и сл. КМЧП по отношение на ответника-касатор на територията на РБългария на решение от 09.03.2006 год. по дело № 37/2005 год. на Международен Търговски арбитражен съд при Търговско-промишлената камара на Руската федерация, постановено между „А”ООД-САЩ и „К”АД-Р. България.
В касационната жалба се правят оплаквания, че обжалваното решение е процесуално недопустимо, а по същество е неправилно. Излагат се съображения за наличие на процесуална пречка за разглеждане на делото по същество с оглед разпоредбата на чл.637 ТЗ, тъй като при открито производство по несъстоятелност на „К”А. , ищецът следва да представи надлежни доказателства за предявяване по реда на чл.685, респ. чл.688 ТЗ на вземането, удостоверено с чуждестранното арбитражно решение-предмет на производството по екзекватура. В тази връзка касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК предвид наличието на противоречива съдебна практика по поставения процесуален въпрос, позовавайки се на приложено към касационната жалба определение на СГС, ТО, VІ-9 състав от 25.09.2008 год. по гр.дело № 1807/2008 год., с което е спряно производството по делото на основание чл.637, ал.1 ТЗ и указано на ищеца да предяви вземането си пред съда по несъстоятелността. Освен това се поддържа становище, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон – чл.V, ал.2, б.”б” от Нюйоркската конвенция, чл.117, ал.1 КМЧП и чл.6, ал.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека. Твърди се, че неправилно съдът е допуснал екзекватура, тъй като чуждестранното арбитражно решение противоречи на обществения ред на страната поради нарушаване от страна на арбитражния съд на принципите на състезателност и равнопоставеност на страните в процеса, осигуряване право на защита и едностранното и тенденциозно тълкуване на доказателствата по делото във вреда на ответника. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК по съображения, че обжалваното решение е в противоречие с практиката на ВКС относно производството по екзекватура съгласно приложените три броя решения № 717/27.07.2005 год. по гр.дело № 183/2004 год., № 630/28.07.2004 год. по гр.дело № 1832/2003 год. и № 422/18.07.1997 год. по гр.дело № 250/1997 год. на различни състави на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – т.3 на чл.280, ал.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба „А”ООД, САЩ не ангажира становище относно допустимостта за касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в гл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд, с което на основание чл.119, ал.1 КМЧП във вр. с чл.117, 118 и 120, ал.1 КМЧП е признато и допуснато за изпълнение на територия на РБългария решението на Международния търговски арбитражен съд при Търговско промишлената камара на Руската федерация, постановено на 09.03.2006 год. по дело № 37/2005 год., с което е осъдено „К”А. да заплати на „А”ООД-САЩ сумата 269 580.22 щ.долара /представляваща цена на закупена стока-метални отпадъци съгласно договор за доставка № 07/04 от 01.11.2004 год. ведно с дължимата неустойка за забавено плащане и демюрейдж за несвоевременна обработка на корабите, с които са доставени в пристанище Бургас/ както и 11 579.28 щ.долара арбитражни такси. За да уважи предявения иск съдът по екзекватурата в изпълнение на разпоредбата на чл.120, ал.1 КМЧП е извършил служебна проверка налице ли са задължителните условия, предвидени в чл.117 КМЧП. Преценявайки данните по делото съдът е приел, че са налице предпоставките за признаване на чуждестранното решение и допускане на изпълнението му, тъй като делото е гледано от компетентен арбитражен съд в съответствие с арбитражната клауза изрично приета от страните в чл.9.1 от сключения между тях договор; на ответника е бил връчен препис от исковата молба; страните са били редовно призовавани и техни представители са участвували в арбитражните заседания като са имали възможност да изложат доводите си, да направят доказателствени искания и да осъществят защитата си в процеса. В тази връзка е направен извода за неоснователност на възражението на ответника за противоречие на чуждестранното решение с българския обществен ред по смисъла на чл.V, ал.2, б.”б” от Нюйоркската конвенция и чл.117, т.5 КМЧП, тъй като ответникът не е бил лишен от процесуални права доколкото принципът на участие и равенство на страните в процеса е непосредствена последица от упражняването на принципа за състезателност. Що се отнася до оплакванията на ответника за необоснованост и неправилност на арбитражното решение както и едностранно и тенденциозно тълкуване на фактите и доказателствата от арбитражния съд с оглед забраната, предвидена в чл.121, ал.1 КМЧП, съдът по екзекватурата е приел, че няма право да проверява правилността на чуждестранното решение, не може да пререшава спора нито да навлиза в съществото на делото.
По отношение на поставения от касатора съществен процесуален въпрос относно приложението на чл.637 във вр. с чл.685 ТЗ и оплакването за недопустимост на обжалваното решение, ВКС счита, че не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Липсват данни, че представеното с касационната жалба определение на СГС от 25.09.2008 год. по гр.дело № 1807/2008 год. е влязло в законна сила, поради което същото не формира противоречива съдебна практика. Постоянната практика на ВКС е, че по реда на чл.637, ал.1 ТЗ се спират само съдебните и арбитражни производства по осъдителни искове срещу несъстоятелния длъжник по имуществени граждански и търговски дела – в този смисъл са определения № 147/26.02.1997 год. по ч.т.дело № 226/1996 год. на ВКС-V г.о., № 305/08.03.2004 год. по ч.гр.дело № 67/2004 год. на ВКС-ТК, р. № 91/15.07.2009 год. по т.дело № 19/2009 год., опр. № 57/13.02.2009 год. по ч.т.дело № 48/2009 год. ВКС-ТК, опр. № 151/12.03.2009 год. по ч.т.дело № 123/2009 год. на ВКС-ТК-ІІ т.о. /последните три акта са постановени при действието на новия ГПК/. Производството по екзекватура е особено исково производство и не попада в кръга на делата, за които е предвидено спиране с откриване на производството по несъстоятелност и които са посочени изрично в закона. Недопустимо е чрез разширително тълкуване на нормата на чл.637, ал.1 ТЗ в обхвата на делата по имуществени спорове, за които е предвидено спиране да се включват и такива, които не са имуществени, какъвто е настоящия случай.
Неоснователно е позоваването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързан с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, какъвто не е настоящия случай.
Не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение приложението на чл.117 КМЧП и чл.V, ал.2, б.”б” от Нюйоркската конвенция в производството по екзекватура. В съответствие с действуващата нормативна уредба и постоянната практика на ВКС /включително приложените към касационната жалба три решения на различни състави на ВКС/ в обжалваното въззивно решение е прието, че съдът по екзекватурата не може да проверява правилността на чуждестранното решение, нито да пререшава спора, който вече е разрешен с влязлото в сила решение на чуждестранния съд или арбитражен орган. В тази връзка развитите от жалбоподателя оплаквания за необоснованост, допуснати процесуални нарушения във връзка с пълното изясняване на делото от фактическа страна и преценката от страна на арбитражния съд на събраните доказателства са относими към правилността на постановеното арбитражно решение, което предвид забраната на чл.121, ал.1 КМЧП не може да бъде обект на проверка от съда по екзекватурата. В нормите на чл.ІІІ, ІV и V от Нюйоркската конвенция и чл.чл.117, 120 и 121 КМЧП е заложен принципът на изчерпателност на основанията за отказ да се признае и допусне изпълнението на чуждестранното решение. Не е допустимо съдът да откаже исканата екзекватура на други основания извън посочените. Освен това, съгласно чл.120, ал.2 КМЧП, ответникът в производството по екзекватура не може да се позовава на нарушения по чл.117, т.2 КМЧП, които е могъл да изтъкне пред чуждия съд.
Неоснователни са доводите на касатора твърдяните нарушения, обосноваващи неправилност на чуждестранното решение да бъдат квалифицирани като противоречие на българския обществен ред. В тази насока следва да бъдат разграничени принципно основанията, предвидени в чл.V, ал.2, б.”б” от Нюйоркската конвенция, респ. чл.117, т.5 от КМЧП, чиято основна цел е да се защити правопорядъка на държавата по екзекватурата от останалите основания /залегнали в различните хипотези на чл.117, т.1-4 КМЧП и чл.V, ал.1 от Конвенцията/, защитаващи преди всичко интереса на ответника да осуети исканата срещу него екзекватура. В тази връзка под противоречие с българския обществен ред /срвн. чл.45 КМЧП/ следва да се има предвид не всяко противоречие на закона въобще. Касае се за нарушение на такива повелителни норми, които са основите на правопорядъка в държавата където се иска екзекватурата или касаещи основни принципи на правораздаването, които имат универсално значение. Освен това, нарушенията на които се позовава касатора, представляват самостоятелни основания по чл.117, т.2 КМЧП, които вече са били предмет на разглеждане при постановяване на обжалваното решение.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 1092/21.07.2009 год., постановено по т.дело № 2173/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ: