ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 643
София 23.06. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 18 юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 134/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца И. Д. А. и по касационна жалба на ответника А п. гр. Б. против въззивното решение на Бургаски апелативен съд № 20 от 28.05.2009 год. по гр. д. № 52/2009 год., с което е потвърдено решение № 345 от 22.01.2009 год. по гр. д. № 244/2008 год. на Бургаски окръжен съд, с което на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на И. Д. А. сумата 4000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда по нохд № 608/2001 год. на Сливенски окръжен съд със законна лихва считано от 05.01.2005 год. до окончателното изплащане на сумата, като иска до пълния претендиран размер 100 000 лв. е отхвърлен и да заплати сумата 2000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от предприети спрямо ищеца действия по следствено дело № 477/2000 год. на Окръжна следствена служба Сливен изразяващи се в повдигане на обвинение, по което образуваното наказателно производство е приключило с влязло в сила определение за прекратяване със законна лихва считано от 06.06.2003 год. до окончателното изплащане на сумата, като иска до претендирания размер 50 000 лв. е отхвърлен.
В изложение за допускане на касационно обжалване на решението в частта, с която исковете са отхвърлени, ищецът И. Д. А. намира, че въззивният съд с обжалваното решение се е произнесъл в противоречие с цитирана съдебна практика по материалноправния въпрос относно приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, който намира за занижен, с което обосновава приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
В изложение за допускане на касационно обжалване на решението в частта, с която са уважени исковете, ответникът А. п. гр. Б. сочи, че въззивният съд с обжалваното решение се е произнесъл в противоречие със съдебната практика на ВКС по материалноправния въпрос относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, който намира завишен. Позовава се на две съдебни решения по гр. д. № 2394/2007 год. на ВКС и по гр. д. № 2800/2005 год. на ВКС, с което обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационните жалби са допустими, подени са в срок и са редовни.
В изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поставят материалноправния въпрос, относно приложение на принципа за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, дефинитивно определен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, разрешен с обжалваното решение в противоречие със съдебната практика на ВКС.
Настоящият съдебен състав намира, че поставеният правен въпрос е относим към предмета на спора, но не дава основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Разрешаването на въпроса за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, безспорно е свързан с критерия за справедливост дефиниран в чл. 52 ЗЗД. Спрямо този критерии настъпилата вреда се съизмерява, съобразно установените по делото обстоятелства, които за всеки конкретен случай са различни, затова и решаването му се влияе от конкретните обстоятелства по делото. Когато съдът е съобразил всички доказателства релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди, като пряка последица от незаконните актове на правозащитните органи, решението е постановено в съответствие с принципа за справедливост. В случая, с обжалваното решение размера на паричното обезщетение е определен при съобразяване на всички доказателства относими към реално претърпените от ищеца морални вреди – продължителност на извършваните спрямо него следствени и наказателноправни действия по двете производства, около четири години, оповестяване на образуваното срещу ищеца наказателно производство в пресата (вестниците Сега и 7 дни спорт), влошаване на психичното състояние на ищеца, станал раздразнителен, изнервен, притеснен, изваден от равновесие, било засегнато личното му достойнство и чест пред работниците в дружеството, което управлявал, като съдът е преценил начина, по който увреденото лице субективно е понесло вредата, тъй като предназначението на обезщетението за морални вреди е да поправи претърпяната лична болка и страдание. Определен по този начин, размерът на обезщетението за неимуществени вреди в пълна степен компенсира вредите на ищеца, което не дава основание нито за неговото намаляване, нито за увеличаването му.
Изложеното сочи, че обжалваното решение не е постановено в противоречие с представената от двете страни съдебна практика, тъй като подхода при определяне размера на паричното обезщетението е един и същ.
При тези съображения, касационно обжалване на решението в хипотезата на приложното поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не може да се допусне.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 20 от 28.05.2009 год. по гр. д. № 52/2009 год. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ