О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 65
гр. София, 20.01.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на осемнанадесети януари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ:1. МАРИО ПЪРВАНОВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. дело № 1701 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във вр. чл. 280 от ГПК.
С решение № 164 от 27.06.2011 г. по гр. д. № 294/2011 г. на Хасковския окръжен съд е потвърдено решение № 86/10.02.2011 г. по гр. д. № 2450/2010 г. на Хасковски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск за заплащане на сумата от 7 500 лв., представляваща неустойка по договор за заем за времето от 01.10.2008 г. до 15.09.2010 г., предявен като частичен от иск в общ размер на 70 500 лв. В частта, в която искът по чл. 79 във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД – за заплащане на сумата от 2 500 лв., дължима по заемното правоотношение е уважен с осъждане на ответника да я заплати, първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че определената с договора за заем неустойка е прекомерно завишена по размер, противоречи на закона (чл. 9 ЗЗД) и накърнява добрите нрави, което съставлява основание за нищожност на тази част от договора – арг. чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Против решението на Хасковския окръжен съд е постъпила касационна жалба от Г. Т. Г..
Изложени са оплаквания за неправилност на решението – като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Поддържа се, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по правния въпрос, обусловил изводите по предмета на спора – относно значението на размера на неустойката като условие за действителност на самата клауза за неустойка, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по жалба – К. З. К. от [населено място] не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение № 164 от 27.06.2011 г. по гр. д. № 294/2011 г. на Хасковския окръжен съд.
Повдигнатият в изложението към касационната жалба правен въпрос обуславя решението по делото, но няма претендираното значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, според която след като размерът на уговорената неустойка е прекомерен и икономически непоносим за страната, съдържащата се клауза за неустойка от договора противоречи на закона (чл.9 ЗЗД), поради което е нищожна, на основание чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД – накърняване на добрите нрави. Автономията на волята и свободата на договарянето не са неограничени. Страните могат да определят свободно съдържанието на договора само дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави. Добрите нрави съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от най-съществените от тях е принципът на справедливостта, който в гражданските правоотношения изисква да се защитава всеки признат от законовите разпоредби интерес. Неустойката освен обезщетителна има и наказателна функция, чрез съчетанието на които се обезпечава надлежното изпълнение от длъжника. Очевидно е в случая, че така уговореният дневен размер на неустойката не цели проявлението на посочените й функции, а сочи на несправедливо по съдържание съглашение, поради обективната неравностойност на насрещните задължения. Ето защо, следва да се приеме, че се касае до неморално висок размер на неустойката, уговорен с договора за заем, поради което договарянето й е в противоречие с добрите нрави. С последните пък е ограничена договорната автономия. Тяхното накърняване е основание за обявяване нищожността на тази клауза от договора за заем на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като се отчита, че нищожността на въпросната санкционна клауза не повлича нищожност на целия договор – арг. от чл. 26, ал. 4 ЗЗД.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 164 от 27.06.2011 г. по гр. д. № 294/2011 г. на Хасковския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: