3
определение по гр.д.№ 1063 от 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
София, 23.01.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1063 за 2011 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ТП „Държавно горско стопанство С.” срещу решение № 314 от 01.07.2011 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 275 от 2011 г., с което е оставено в сила решение № 3886 от 06.08.2008 г. по гр.д.№ 639 от 2008 г. на Благоевградския районен съд за уважаване на предявения от наследниците на М. П. З. /М. П. З./ иск с правно основание чл.13, ал.2 от З. за установяване правото им на възстановяване на собствеността върху 7 бр. гори, описани в решението по местоположение и граници.
В касационната жалба се твърди, че решението на Благоевградския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че решението противоречи на практиката на съдилищата, обективирана в решение от 21.12.2007 г. по в.гр.д.№ 536 от 2007. на Шуменския окръжен съд и в решение № 78 от 25.02.2011 г. по гр.д.№ 273 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., относно необходимите предпоставки за уважаване на иск по чл.13, ал.2 от З.. Освен това, в решението не бил даден отговор на следните въпроси, които били от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1. Кой е точния момент, от който е започнало владението или придобивната давност в полза на наследодателя Месил П. З., 2. Кога и на какво основание са били отнети описаните гори, по силата на кой от изброените в чл.2 от З. нормативни актове, 3. Въз основа на какво доказателство е прието, че одържавяването е извършено на основание на Закона за горите от 1957 г. и 4. Ако представения като доказателство „опис на имотите на изселниците от [населено място]” е бил съставен към 19.05.1934 г. и наследодателят на ищците е бил изселен от тези земи, то той владял ли е същите непрекъснато и последователно повече от 20 години до одържавяването.
В писмен отговор от 04.10.2011 г. ответникът по жалбата П. К. З. оспорва същата като недопустима и неоснователна.
Общинска служба „Земеделие- [населено място] не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови обжалваното решение за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за уважаване на предявения иск с правно основание чл.13, ал.2 от З., въззивният съд е приел, че са налице предвидените в закона предпоставки за възстановяване на собствеността върху процесните гори на наследниците на М. П. З.: че М. П. З. е бил собственик на тези гори, което се установявало от представения опис на имотите на изселниците от [населено място] от 1934 г., който макар и да не е официален документ е допустимо доказателство за собственост в това производство съгласно чл.13, ал.3 от З. и че тези гори са били отнети от наследниците на М. З. по силата на Закона за горите от 1957 г.
Така постановеното решение не противоречи на посочената от касатора съдебна практика: Както в решението от 21.12.2007 г. по в.гр.д.№ 536 от 2007. на Шуменския окръжен съд, така и в обжалваното решение е прието, че предпоставките за уважаване на иск по чл.13, ал.2 от З. са: процесните гори да подлежат на реституция по този закон, ищецът или наследодателят му е да е бил техен собственик и собствеността върху същите да му е била отнета, както и че за уважаване на иска по чл.13, ал.2 от З. е необходимо тези предпоставки да са пълно и пряко доказани. В конкретния случай, с оглед събраните по делото доказателства съдът е приел, че тези предпоставки са безспорно доказани. Доколко този извод на съда е правилен е въпрос, който не може да се разглежда и решава в настоящото производство по чл.288 от ГПК.
Липсва противоречие и несъобразяване с указанията, дадени в решение № 78 от 25.02.2011 г. по гр.д.№ 273 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о. В това решение ВКС е приел, че представеното по делото ксерокопие от опис не доказва собствеността на наследодателя на ищеца, тъй като не е надлежно заверено и тъй като върху него не е отразено копие от какъв документ е, тоест не носи реквизитите на официален документ. Указано е, че ако документът е препис, той следва да се изготви по предвидения за това начин. При новото разглеждане на делото от въззивния съд, ищецът е представил официално заверен от Държавен архив препис от горепосочения опис, а съдът правилно е приел, че макар този опис да не е официален документ, то той е ”друго писмено доказателство”, установяващо правото на собственост върху горите по смисъла на чл.13, ал.3 от З..
Поради това не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК поради следното: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на О. на ВКС, това основание е налице, когато по относимия към конкретното дело правен въпрос няма приложима правна норма, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата към спора правна норма е неясна или непълна, поради което се налага нейното тълкуване, или когато по тази правна норма има практика на ВКС, която се нуждае от коригиране. В конкретния случай, всички поставени от касатора в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпроси не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, така както бе разяснено това понятие в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на О. на ВКС, тъй като не касаят приложението и тълкуването на правна норма, а преценка на конкретните по делото доказателства и тъй като не са обусловили решаващите изводи на съда в обжалваното решение: Първият и четвъртият поставени въпроси /кой е точния момент, от който е започнало владението или придобивната давност в полза на наследодателя на ищеца Месил П. З. и ако представения като доказателство „опис на имотите на изселниците от [населено място]” е бил съставен към 19.05.1934 г. и наследодателят на ищците е бил изселен от тези земи, то той владял ли е същите непрекъснато и последователно повече от 20 години до одържавяването/ не са били разгледани и не е следвало да бъдат разглеждани от съда, тъй като са неотносими към предмета на спора, по който ищците не следва да доказват конкретно придобивно основание, а само да представят документи, на които разпоредбата на чл.13, ал.3 от З. е придала значение на достатъчно доказателство за правото на собственост върху горите към миналия момент. Още повече, че четвъртият въпрос се основана на неверни фактически твърдения- че Месил З. е бил изселен от България след 1934 г. Последният очевидно е бил изселник от Турция и е живял на територията на България поне от 1934 г., когато е изготвен представения по делото опис, до смъртта си през 1938 г., а след тази дата в България са продължили да живеят неговите наследници. Вторият и третият поставени въпроси /кога и на какво основание са били отнети описаните гори, по силата на кой от изброените в чл.2 от З. нормативни актове и въз основа на какво доказателство е прието, че одържавяването е извършено на основание на Закона за горите от 1957 г./ също не касаят приложението и тълкуването на правна норма, а фактически извод на съда, основан на събраните по конкретното дело доказателства.
С оглед на всичко гореизложено, касационното обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд не следва да се допуска.
Поради това съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 314 от 01.07.2011 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 275 от 2011 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.