О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 576
гр. София 29.06.2016 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 13 юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 700 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата Ц. З. Н., чрез адв.Д. А. срещу решение № 154/23.10.2015 г. по в.гр.дело № 304/2015 г. на Варненския апелативен съд, с което е отменено решение № 438/11.03.2015 г. по гр.дело № 1059/2014 г. на Варненския окръжен съд и вместо това са отхвърлени исковете, предявени от жалбоподателката срещу Д. Г. П. за заплащане на сумите – 1. на основание чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД на отпаднало основание платената по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 13.02.2014 г. и анекс № 2/25.03.2014 г. цена, като капаро в размер на 8500 евро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.04.2014 г. до окончателното изплащане, 2. сумата 14 000 евро, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска на основание чл.92 ЗЗД.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението към касационната жалба са формулирани правните въпроси: 1. има ли правомощие въззивната инстанция да преразглежда правилността на решението на първоинстанционния съд, относно осъществяването на определени факти, при липса на конкретни оплаквания във въззивната жалба, 2. допустимо ли е въззивната инстанция за пръв път с решението си да сочи факти, подлежащи на установяване, различни от тези, възприети от първоинстанционния съд, решени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Цитирано е т.решение № 1/09.12.2013 г. по т.дело № 1/20134 г. на ОСГТК на ВКС – т.1. Към изложението са приложени решение № 29/12.04.2010 г. по т.дело № 488/2009 г. на ВКС, I т.о., постановено по чл.290 ГПК,решение № 751/18.04.2011 г. по гр.дело № 11182/2010 г. на Русенския районен съд, решение от 07.05.2014 г. по гр.дело № 859/2013 г. на Районен съд [населено място].
Ответникът по касационната жалба Д. Г. П., чрез адв. Ц. Н. в писмен отговор е изразил становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателката и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение Варненският апелативен съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
От фактическа страна е прието за установено, че страните по делото са сключили предварителен договор за покупко-продажба от 13.02.2014г. на недвижим имот, находящ се в [населено място], [жк], [улица]с обща разгърната площ от 186, 86 кв.м., състоящ се от – на първо ниво: кухня-трапезария, дневна, баня-тоалет, тераса, складово помещение и стълбище към второ ниво и на второ ниво: четири стаи, две предверия и три балкона, като жилищната сграда се намира в собствен поземлен имот в [населено място], [жк], [улица]с площ по кадастрална карта 272 кв.м. Според сключения предварителен договор ответникът Д. Г. П. обещал да прехвърли на ищцата недвижимия имот, за сумата от 70 000 евро. Прието е, че при подписване на договора ищцата е заплатила на ответника сумата от 7 000 евро, в тяхната левова равностойност към момента на подписване на договора. Съдът е приел също, че капарото е платено, като предварителният договор съдържа клауза за разписка за получената сума.
Въззивният съд е приел, че съгласно чл.3.3. от договора страните са постигнали съгласие, че в случай, че сделката не се реализира по вина на продавача същият се задължава да възстанови на купувача платените по договора суми и неустойка в размер на 14 000 евро.
С Анекс № 1 подписан от страните на 18.03.2014 год. срокът за сключване на окончателен договор е определен на 30.04.2014 год. С анекс № 2/25.03.2014г. ищцата доплатила и сумата от 1500 евро, отново като капаро.
Прието е, че остатъкът от договорената цена, след сключване на анекс № 2/25.03.2014г. в размер на 61 500 евро, е следвало да бъде заплатена от ищцата, чрез банков ипотечен кредит, за какъвто тя кандидатствала, след като е била снабдена с документи за собствеността на върху имота: Нотариален акт № 195, том I, рег. № 4812, дело № 164/2013г. и Удостоверение за търпимост № 129/24.03.2014г. изд. от [община], район П.. Прието е също за установено от представеното удостоверение за търпимост, че предстои процедура по отчуждаване, въз основа влязъл в сила план за улична регулация за кв. И., [населено място] за имота предмет на договора, като имотът е търпим до провеждане на процедура по отчуждаването.
Съдът е приел, че с нотариална покана, връчена на ответника на 17.04.2014 г. ищцата заявила, че едностранно разваля сключения предварителен договор, поради виновно неизпълнение на задълженията по него от страна на ответника и поискала връщане на сумата от 17 000 евро. Поканата е получена на 17.04.2014 г., с отбелязване за връчване на майката на ответника.
Въз основа на приета по делото съдебно техническа експертиза е прието за установено, че към 2006 г. има влязъл в сила Застроителен и регулационен план за[жк], одобрен със Заповед РД-02-14-121/02.04.1987 год. на Председател на Министерския съвет. По този план процесният имот е под номер ПИ № 2868. По ЗРП от 1987 г. поземлен имот № 2868 попада в сервитута на проектирана автомагистрала т.е. в тротоари и зелени площи. Към 2006 г. за[жк]е в сила Застроителен и регулационен план от 1987 г., за имот ПИ № 2868 може да се изгради само временен строеж. Към настоящия момент за[жк]има влязъл в сила ПУП П., одобрен с Решение № 552/2012г. на ОС Варна. По този план имотът попада в проект за изграждане на автомагистрала.
Съдът е посочил, че в поземлен имот с идентификатор № 10135.2552.2316 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед № РД – 18 – 92/14.10.2008 г. може да се изгради временен строеж. Жилищната сграда с идентификатор № 10135.2552.2316.1 в[жк]е изградена през 1996г. – 1998 г. За изграждането й е изработен инвестиционен проект през 1995 г. На 10.02.1998 г. е съставен Констативен протокол от специалисти на район „П.“за незаконно строителство в[жк], пл. № 2868. Жилищната сграда в поземлен имот с идентификатор № 10135.2552.2316 е със статут на временен строеж. В Поземлен имот с идентификатор № 10135.2552.2316 по кадастралната карта на [населено място],[жк], [улица]е изградена двуетажна жилищна сграда. Сградата е със стоманобетонова конструкция, тухлени стени и плосък покрив. Частично е измазана с гладка вароциментова мазилка. Балконите са без монтирани парапети. На първия етаж са изградени: гараж и първо ниво на жилищната сграда, състоящо се от: входно антре, дневна, кухня – трапезария, баня – тоалет и стълбище. Застроената площ на първия етаж е 84,26кв.м. На втория етаж са изградени: коридор, преддверие, четири стаи, три балкона. Застроената площ на втория етаж е 101,74кв.м. Разгъната застроена площ на сградата е 186кв.м. Процесната жилищна сграда в Поземлен имот с идентификатор № 10135.2552.2316 по кадастралната карта на [населено място],[жк], [улица]е незаконен строеж – изградена е без строителни книжа и Разрешение за строеж. Въззивният съд е приел, че към настоящия момент за[жк]има влязъл в сила ПУП П., одобрен с Решение № 552 – 6/26,27.2012г. на ОС Варна. Процесния имот е ПИ № 2316. По този план имотът попада в проект за изграждане на автомагистрала. С оглед поясненията в съдебно заседание, дадени от вещото лице съдът е приел относно статута на сградата, че същата е незаконна, тъй като е предвидено мероприятие за обществено строителство и се разрешава временно строителство, няма одобрени строителни книжа, няма представен одобрен инвестиционен проект, няма издадено разрешение за строеж, даже и за временен строеж се издава разрешение за строеж т.е. няма строителни книжа.
Относно знанието на купувача за статута на сградата съдът е обсъдил показанията на свидетелите А. В. и Г. С., служители в посредническата фирма, подпомогнала сключване на процесния предварителен договор, които са присъствали на сделката, и показанията на свидетелката М. И., която не е присъствала на сделката.
Въззивният съд е възприел показанията на свидетелите В. и С., като логични, безпротиворечиви и кореспондиращи си с останалите доказателства по делото. Отчетен е и факта на евентуалната им заинтересованост от изхода на спора. Съдът е съобразил, че показанията на свидетелите са за факти, възприети като очевидци. Въз основа на тези показания е прието, че с оглед атрактивната цена на имота, обект на предварителния договор свидетелите са разяснили на бъдещата купувачка точния статут на имота и риска тя да го ползва временно, както и че сделката не се е осъществила, тъй като ищцата не е успяла да получи банков кредит, за да заплати остатъка от цената. Посочил е, че цената на сделката от 380 евро на квадратен метър действително е занижена спрямо цената на подобни имоти в района на [населено място], че статутът на процесния имот е факт, който може да бъде проверен от всеки, с оглед публичния характер на плана от 1987 год., отреждащ имота за автомагистрала. Според въззивния съд въпрос на грижа за собствения интерес от страна на ищцата е била и проверката на законността на строителството в процесния имот, че това са факти, които бъдещият продавач и посредническата фирма не биха могли да укриват успешно. С оглед на посоченото е формиран извод, че съдът възприема изцяло показанията на двамата свидетели. Относно показанията на свидетелката И. съдът е преценил същите за недостоверни, тъй като не са израз на личните й впечатления от сключване на сделката, а почиват на твърденията на страна по делото.
Като е взел предвид посочените съображения съдът е направил извода, че ищцата е била информирана за статута на имота при сключване на предварителния договор и за вероятността да го ползва само временно. Прието е, че задължение на ищцата е било да провери всички документи относно правото на собственост и статута на процесния имот, които са минимум нотариален акт, скица, данъчна оценка, строителни книжа, че по делото липсват твърдения и доказателства ищцата да е проявила дължимата грижа да е извършила това.
Относно твърдението, че имотът е съсобствен съдът е приел, че ответникът не е оспорил, че е обещал да продаде имот, който не е изцяло негов, че е доказал с пълномощно готовността да осигури съгласието на другия съсобственик на продажбата.
Въззивният съд е приел, че за да се уважи искът по чл. 55, ал.1 ЗЗД от ищцата следва да се докаже, че е била изправна страна по предварителен договор, че насрещната страна – ответникът не е изпълнил задължение по договора и че тя успешно е отправила писмено волеизявление за разваляне на договора поради неизпълнение, за да се установи фактическия състав на развален предварителен договор и да се изследват останалите елементи от фактическия състав на чл. 55, ал.1 ЗЗД.
Прието е, че ищцата не е доказала, че е имала право да развали процесния предварителен договор с отправеното от нея волеизявление с нотариална покана до ответника. Според въззивния съд ищцата не е успяла да осигури останалата част от цената на имота. Прието е, че ответникът е обещал и е имал готовност да прехвърли правото на собственост върху процесния имот, ведно със съсобственицата, във вида и статута, за които е уведомил ищцата – търпим строеж с риск да бъде ползван временно, но и с възможност планираната автомагистрала да не се осъществи, за което е предложил по-ниска цена.
Съдът е формирал извод, че ищцата Ц. Н. не е имала основание за прекратяване на предварителния договор едностранно, поради което и е приел, че този договор все още съществува. Изведен е извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД, поради недоказване, че е отпаднало основанието за плащането на претендираните суми.
Приет е за неоснователен и искът с правно основание чл.92 от ЗЗД за сумата от 14 000 евро, поради това, че не е доказано виновно неизпълнение на задълженията на продавача-ответник.
При тези съображения въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, с което исковете са уважени и вместо това е отхвърлил същите като неоснователни.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос в изложението.
С т.1 от т.решение № 1/2013 г. по т.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище. Правният въпрос въззивният съд не е разрешил в отклонение от тази практика на ВКС. Формиран е извод, че ищцата-сега жалбоподател не е доказала, че има право да развали процесния предварителен договор с отправеното волеизявление с нотариална покана до ответника. Както се отбеляза по-горе съдът е приел, че от една страна ищцата не е успяла да осигури останалата част от цената на имота. Решаващият извод за неоснователност на исковата претенция не е само тази. С решението е прието, че ответникът е обещали е имал готовност да прехвърли правото на собственост върху процесния имот, заедно със своята съсобственица, че е информирал ищцата за вида и статута на имота – търпим строеж с риск да бъде ползван временно, но и с възможност планираната автомагистрала да не се осъществи за което е предложил по-ниска цена. Освен това различните правни изводи на въззивния съд по съществото на спора, от тези на първоинстанционния съд не обуславят извод за разрешаване на правния въпрос в противоречие с посочената практика на ВКС. Следователно не се установява соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос.
Съдът не обсъжда приложеното към изложението решение № 29/12.04.2010 г. по т.дело № 488/2009 г. на ВКС, I т.о.,постановено по чл.290 ГПК, тъй като със същото не е разрешен поставения от жалбоподателката правен въпрос. С решението съдът е разрешил правния въпрос за приложимостта на правилата за евикция по договора за продажба към предварителните договори за продажба и имат ли същите права купувачите по предварителния договор като купувачите по договорите за продажба.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по същия правен въпрос, тъй като с решение от 07.05.2014 г. по гр.дело № 859/2013 г. на Айтоския районен съд не е разрешен поставения правен въпрос, а приложеното решение № 751/18.04.2011 г. по гр.дело № 11182/2010 г. на Русенския районен съд е без отбелязване да е влязло в сила. Следователно последното решение е извън обхвата на понятието съдебни актове, по смисъла на т.3 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да се извърши преценка за наличие на предпоставката по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по този правен въпрос..
По същият правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Въпросът касае приложение разпоредбите на чл.269 ГПК, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по втория въпрос от изложението. Въпросът е поставен общо и хипотетично и поради това не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Според т. 1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Тъй като въпросът не е поставен ясно и конкретно, и не е обусловил решаващите правни изводи на съда по настоящото дело същият не представлява правен въпрос. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т. 1 3 ГПК по въпросите, поставени от жалбоподателката Ц. З. Н., чрез адв.Д. А..
С оглед изхода на спора на основание чл.78,ал.3,вр.чл.81 ГПК в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 1850 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 154/23.10.2015 г. постановено по в.гр.дело № 304/2015 г. на Варненския апелативен съд по касационна жалба вх. № 7855/11.12.2015 г., подадена от ищцата Ц. З. Н., [населено място], общ.Б., чрез адв.Д. А..
Осъжда Ц. З. Н., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.Б. да заплати на Д. Г. П., [населено място], [улица], № 30, вх.В, ет.5,ап.30 сумата 1850 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: