О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75
гр. София, 24.01.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ:1. МАРИО ПЪРВАНОВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията ВЛАДИМИРОВ ч. гр. дело № 747 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Д. Г. Е. от [населено място], [община], чрез своя пълномощник, е обжалвала определение № 288 от 24.02.2011 г., по ч. гр. д. № 25/2011 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 996/03.06.2010 г. по гр. д. № 175/2010 г. на Благоевградски окръжен съд, с което производството по делото е прекратено, поради неотстраняване в срок на нередовностите на исковата й молба.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа от жалбоподателката, че обжалваното определение е постановено при наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, и т. 3 от ГПК. Повдига се правния въпрос за правомощията на първоинстанционния съд при поискано освобождаване от заплащане на държавна такса и предоставяне на правна помощ, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
За да се отговори на този въпрос моли определението да бъде допуснато до касационно обжалване. Прави се искане и за отмяна на определението като неправилно.
Ответницата по частна жалба И. П. М. не изразява становище по нея.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Върховният касационен съд, ГК, четвърто отделение, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК.
Искането за допускане до касационно обжалване на атакуваното определение не следва да се уважава, поради следното.
Повдигнатият от жалбоподателката правен въпрос обуславя атакувания съдебен акт делото, но няма претендираното значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, че при неотстраняване в срок на констатираните нередовности на исковата молба, за което на ищцовата страна са дадени подробни указания, производството по делото подлежи на прекратяване. Направените от ищцата искания в първоинстанционното производство за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ, в съответствие с формираната съдебна практика по прилагането на чл. 83, ал. 2 и чл. 95 ГПК, са били обсъдени своевременно, указано е какви обстоятелства следва да бъдат установени от молителя и обосновано е прието, че липсват основания за уважаването им в този етап от развитие на делото, като в същото време недостатъците на исковата молба, макар и с изрични указания до страната, не са отстранени и тя е останала нередовна. Меродавно е именно последното обстоятелство, последицата от което е задължението да съда да прекрати делото, тъй като исковият процес не е надлежно учреден.
В обобщение, отсъства соченото основание за допускане на атакуваното въззивно определение до касационен контрол.
Воден от горното, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 288 от 24.02.2011 г., по ч. гр. д. № 25/2011 г. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.