РАЗПОРЕЖДАНЕ
гр. София, 21.01.2016 г.
Вероника Имова – Председател на трето наказателно отделение във Върховния касационен съд, като разгледах постъпилите с вх. № 597/19.01.2016 г. касационен протест, касационна жалба от подсъдимия П. П. П., касационна жалба от служебния защитник – адв. Р. Х., против решение № 179 от 09.11.2015 г. по в.н.о.х.д. № 299/2015 г. по описа на Апелативен съд – гр. Варна, както и постъпила частна жалба на подсъдимия П. П., против протоколно определение от 16.10.2015 г., постановено по същото въззивно производство,
УСТАНОВИХ:
С придружително писмо от Апелативен съд – гр. Варна на 19.01.2016 г. във Върховния касационен съд са постъпили две касационни жалби (от подсъдимия П. П. и от служебния му защитник) и касационен протест срещу решение № 179 от 09.11.2015 г. по в.н.о.х.д. № 299/2015 г. по описа на Апелативен съд – гр. Варна, с което е потвърдена присъда № 15 от 09.07.2015 г. по н.о.х.д. № 181/2015 г. по описа на Окръжен съд – гр. Добрич, по повод на които с разпореждане на Председателя на трето наказателно отделение във Върховния касационен съд на 20.01.2016 г. е образувано касационно производство.
Редом с посочените жалби и протест под същия входящ номер е постъпила и частна жалба на подсъдимия П. срещу протоколно определение от 16.10.2015 г. по в.н.о.х.д. № 299/2015 г. по описа на Апелативен съд – гр. Варна, която е процесуално недопустима и следва да бъде върната.
Обжалваното с частната жалба определение е постановено от въззивен съд в открито съдебно заседание на основание чл. 270, ал. 2 от НПК по повод искане на подсъдимия за изменение на взета по отношение на него от първоинстанционния съд мярка за неотклонение „задържане под стража”.
Съгласно чл. 270, ал. 4 от НПК определението подлежи на обжалване и протестиране пред въззивната инстанция по реда на Глава двадесет и втора от НПК.
В конкретния случай, атакуваното определение не може да бъде проверено пред касационната инстанция, тъй като НПК не предвижда възможност за упражняване на въззивни правомощия и извършване на проверка по този ред от Върховния касационен съд.
Освен това, обжалваното определение не е от кръга актове, посочени в чл. 346, т. 1 – 4 от НПК, поради което е недопустима проверката му и по реда на касационното производство.
С оглед изложените съображения,
РАЗПОРЕЖДАМ:
Връщам частна жалба на П. П. П., с която се атакува протоколно определение от 16.10.2015 г. по в.н.о.х.д. № 299/2015 г. по описа на Апелативен съд – гр. Варна като недопустима.
Препис от разпореждането ведно с жалбата да се изпрати на П. П. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
Ал. Д.