О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
Гр. София, 09.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия второ отделение в закрито съдебно заседание на втори февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 1140/2009 г
Производството е по чл. 288 във вр.с чл. 280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Р” Е. гр. С. подадена чрез процесуалния му представител адвокат Е. Евлогиева от САК срещу решението на Софийски апелативен съд № 960/13.07.2009 г. постановено по гр.д. № 844/2009 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски окръжен съд № 106/11.02.2009 год. по гр.д. № 666/2008 год. апелативният съд е отхвърлил като неоснователна молбата на „Р” Е. по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на „В” Е. гр. К..
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Изложени са съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, което е довело до погрешни крайни изводи, че ищецът не е доказал качеството си на кредитор на длъжника с изискуемото вземане по процесната търговска сделка въпреки получаването на стоките по издадените фактури. Наведени са доводи, че неправилно в противоречие с разпоредбата на чл.608 ТЗ е разместена доказателствената тежест между страните в процеса предвид презумптивните предпоставки в цитираната норма.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т. 1,2 и 3 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен правен въпрос относно преценката на неплатежоспособността на длъжника който е от особено важно значение за изхода на делото. Навежда доводи, че по недопустим начин е разместена тежестта на доказване между страните в процеса с оглед презумпцията предвидена в чл.608 ТЗ. Излага становище, че въззивният съд се е произнесъл по поставените правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата, както и значението им за точното прилагане на закона и за развитието на правото позовавайки се на приложените към жалбата р. от 23.07.2007 г. по ВАД № 16/2006 год. на АС при БТТП, р. № 64/09.02.2005 г. по гр.д. № 466/2004 г. на ТК-І т.о.; р. № 488/04.07.2006 г. по гр.д. № № 169/2006 г. на ВКС – ТК-І т.о.; р. № 135/17.12.2002 г. по т.д. № 130/2002 г. на АС-Бургас и р. № 561/20.10.2008 г. по т-д. № 200/2008 год. на ВКС, ТК, І т.о.
Ответникът по касационната жалба „В” Е. гр. К. поддържа становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество-направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение апелативният съд е отменил изцяло първоинстанционното решение по чл.630 ал.1 ТЗ на Софийски окръжен съд, след което е отхвърлил като неоснователна молбата на касатора за откриване на производство по несъстоятелност на „В” ЕООД. Анализирайки целия доказателствен материал по делото, включително заключенията на назначените експертизи въззивният съд е приел, че „Р” Е. не е доказал качеството си на кредитор по търговска сделка по смисъла на чл. 625 ТЗ, тъй като на този етап все още не е възникнало парично задължение за ответника да заплати цената на фактурираните стоки по сключения между тях договор за доставка от 30.11.2007 год. след като самия молител не е изпълнил договорните си задължения към фактурите да представи на купувача санитарно разрешително от Министерството на здравеопазването и сертификат за поддържане на системата за управление на качеството по ISO от фирмата-производител. Независимо от това е изследвано наличието на материалноправните предпоставки визирани в чл.608 ТЗ с оглед оборимата презумпция предвидена в ал.2 на цитирания текст и разместената доказателствена тежест при установяването на състоянието на неплатежоспособност на длъжника. След извършена цялостна преценка на събраните по делото доказателства при съобразяване с разпоредбите на чл.154 ГПК във вр.с чл.608 ТЗ; чл.202 и чл.235 ал.2 ГПК, решаващият съд е приел за установено, че ответникът е в състояние да покрива задълженията си и дори да е имал някакви финансови затруднения, същите са с временен характер. Основание за това дават заключенията на назначените експертизи относно финансовото състояние на длъжника, от които се вижда, че показателите на обща, незабавна и абсолютна ликвидност на дружеството са положителни. При тези фактически данни е направен решаващия извод, че ответното дружество не е в състояние на наплатежоспособност, тъй како обективно има възможност да изпълнява паричните си задължение без опасност за интересите на кредиторите, поради което на основание чл. 631 ТЗ е отхвърлил молбата на касатора. По отношение представеният във въззивното производство от А. за д. в. ревизионен акт е прието, че същият не установява по категоричен начин наличие на публично правно задължение, тъй като по делото липсват данни, че е влязъл в сила каквото е изричното изискване на чл.613а ал.2 ТЗ.
Видно от изложението в касационната жалба, поставеният от касатора правен въпрос, който е от съществено значение за изхода на делото се свежда до преценката за неплатежоспособност на длъжника и тежестта на доказване с оглед презумпцията предвидена в чл. 608 ТЗ. По отношение на така поставения въпрос обаче, не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т. 2 ГПК. С оглед данните по делото, правилно апелативният съд е приложил оборимата презумпция по чл.608 ал.2 ТЗ. В постоянната съдебна практика по приложението на цитирания текст се приема, че презумпциите по ал.2 и ал.3 на чл. 608 ТЗ разместват доказателствената тежест при установяване изпадането на длъжника в състояние на неплатежоспособност. След като са налице данни, че съществува непогасено изискуемо парично задължение на длъжника към молителя, по което не са извършвани никакви плащания, съдът по несъстоятелността следва да се произнесе дали са налице материалноправните предпоставки посочени в чл.608 ал.1 ТЗ. В случая когато молителят поддържа, че ответникът по молбата не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка, молителят следва да установи, че притежава непогасено изискуемо парично задължение по търговска сделка и че длъжникът е спрял плащанията. В тежест на длъжника – ответник по молбата е да обори презумпцията по чл.608 ал.2 ТЗ като докаже, че е изпълнил задължението си или че разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите. В този смисъл са р. № 68/12.02.2005 г. по гр.д. № 512/2004 г. на ВКС-ТК-І т.о.; р. № 568/24.06.2008 г. по т.д. № 219/2008 г. на ВКС-ТК; р. № 340/21.05.1996 г. по гр.д. № 1493/1995 г. на ВКС-V г.о.; р. № 376/19.05.2005 г. по т.д. № 730/2004 г. на ВКС-V г.о.; р. № 237/03.05.2006 г. по т.д. № 756/2005 г. на ВКС-І т.о. и др. според които, този който се позовава на презумпцията, трябва да докаже условията за приложеното й, като едва след това в тежест на длъжника е да обори тази презумпция, като докаже съществуването на имущество достатъчно да покрие задължението без опасност за кредиторите. Във всички случаи, обаче, установяването на вземането от страна на кредитора е предпоставка за да се премине към преценка дали търговецът-длъжник е в състояние да погаси задължението си – така напр.р. № 488/04.07.2006 г. по гр.д. № 169/2006 г. на ВКС – ТК – І т.о.; р. № 237/03.05.2006 г. по т.д. № 756/2005 г. на ВКС-ТК-І т.о. Едва след като установи материалноправните предпоставки за неплатежоспособността на търговеца, при преценка на икономическото състояние на длъжника и неговата възможност /невъзможност/ да изпълни парично задължение, съдът се произнася по основателността на молбата по чл. 625 ТЗ, като в хипотезите на чл.631 ТЗ отхвърля молбата като неоснователна – р. № 45/07.02.2005 г. по гр.д. № 443/2004 г. на ВКС – ТК-І г.о.; р. № 2199/2002 г. ВКС-V г.о.
С оглед данните по конкретното дело, молителят не е доказал качеството си на кредитор с възникнало изискуемо парично задължение по търговска сделка по смисъла на чл. 608 ТЗ, защото самият той не е изпълнил поетите от него задължения в чл.6 от договора, за да изиска плащане на договорената цена. Събраните доказателства сочат, че „В” Е. не е платил не защото не е в състояние да изпълни задължението си, а защото „Р” Е. не му е представил към фактурите необходимите документи-санитарно разрешително издадено от МЗ и сертификат на фирмата-производител. Апелативният съд е приложил точно цитираните норми на Търговския закон и обжалваното решение е в съответствие с посочената съдебна практика. В този смисъл в приложеното към жалбата р.488/04.07.2006 г. по гр.д. № 169/2006 г. на ВКС ТК-І т.о. също се приема, че установяването на изискуемо вземане е предпоставка, за да се премине към преценка дали търговецът е в състояние да погаси задължението си. Представените две решения № 64/09.02.2005 г. по гр.д. № 466/2004 г. и № 561/20.10.2008 г. по т.д. № 200/2008 г. на ВКС – ТК-І т.о. също не обосновават противоречива съдебна практика по поставения правен въпрос. Същите съдържат произнасяне относно критериите за определяне икономическото състояние на длъжника с оглед преценката за неговата платежоспособност, с които апелативният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение. Що се отнася до крайните изводи, те са изцяло в зависимост от доказателствата по конкретното дело и са относими към правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение са касационни основания по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК
Представеното арбитражно решение от 23.07.2007 г. по ВАД № 16/2006 г. на АС при БТПП е неотносимо, тъй като разпоредбата на чл.280, ал.1 т.2 ГПК има предвид противоречие в практиката на съдилищата произнесли се с влезли в сила решения по граждански и търговски дела, а не по административни, арбитражни или наказателни дела. Независимо от това, неоснователно се явява поддържаното от касатора становище, че несвоевременното възражение на купувача относно непредставените към фактурата документи представлява злоупотреба с право, тъй като посоченото задължение за продавача е предвидено в чл. 6 от договора и не е поставено в зависимост от поведението на купувача. В тази връзка, предвид изрично поетото с договора задължение за комплектоване на фактурите с посоченото санитарно разрешително и сертификат на производителя на стоката, неотносимо към настоящия спор се явява и представеното от касатора р. № 135/17.12.2002 г. по т.д. № 130/2002 г. на Бургаския апелативен съд.
Неоснователно е и позоваването на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай, тъй като нормите на чл.608 и 625 ТЗ са пределно ясни и по приложението им съществува трайна и непротиворечива съдебна практика.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 6 състав № 960/13.07.2009 г. постановено по гр.д. № 844/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: