О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№690
гр.София, 04.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия 2-ро отделение в закрито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
секретар
с участието на прокурора
изслуша докладваното от
председателя /съдията/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 596/2009 г
Производството е по чл.288 във вр.с чл. 280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „М” Е. гр. С. подадена чрез процесуалния му представител адвокат С. Х. от АК – Ловеч срещу въззивното решение на Ловешкия окръжен съд № 36/12.02.2009 год. постановено по в.гр.д. № 304/2008 год. в частта му, с която след отмяна на първоинстанционното решение на Луковитския районен съд № 40/17.04.2008 год. по гр.д. № 230/2007 год. в частта, с която е осъден ответника „ННН” ЕОД гр. С. да заплати сумата 5274 лева – представляваща пропуснати ползи от неосъществена реализация на пазара на непроизведено брашно от 60 тона пшеница, въззивният съд е отхвърлил като неоснователен предявеният от касатора ищец иск по чл.82 във вр.с чл.79 ЗЗД за заплащане на посочената сума като обезщетение за вреди от неизпълнение на сключения на 08.02.2007 г. между страните договор за доставка на 60 тона хлебна пшеница реколта 2007 г.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е преценил фактите по делото и клаузите на договора, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Навеждат се доводи, че при наличие на пълно неизпълнение от страна на продавача, той следва да носи отговорност за претърпените от купувача вреди изразяващи се в пропуснати ползи, които той би получил от преработката на закупените 60 тона пшеница в брашно и реализацията му на пазара.
В допълнително изложение към касационната жалба отново се повтарят оплакванията за неправилност на обжалваното решение. Посочва се най-общо без да се конкретизира , че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуални въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и ВАС и правилното им разрешаване е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Приложени са три арбитражни решения както следва: от 10.08.1999 г. по ВАД № 23/1999 г., от 29.08.2006 год., по ВАД № 136/2005 год. и от 24.03.2006 год. по ВАД № 38/2005 г. на АС при БТПП.
Ответникът по касационната жалба Т. „ННН” Е. гр. С. поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид направените оплаквания и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 253 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от съществено значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; разрешаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение следва частична отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част, въззивният съд е отхвърлил предявения от касатора иск по чл.79 във вр.с чл. 82 ЗЗД за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на сключен договор за доставка на 60 тона хлебна пшеница изразяващи се в нереализираната печалба, която купувачът би получил след преработката в брашно и реализацията му на пазара. За да отхвърли претенцията на купувача, съдът е приел, че по делото липсват данни за наличие на пропусната полза, като вид вреда претърпяна от ищеца, тъй като не е доказана причинна връзка между неизпълнението и твърдяното очаквано увеличение на имуществото, което ищецът е пропуснал да реализира по вина на ответника. Наведени са доводи, че претендираните печалби от преработката на закупената пшеница са хипотетични и с неопределена степен на вероятност, тъй като купувачът не е представил никакви доказателства за сключени сделки за продажба на брашно с отделни клиенти или на борсата, не са представени каквито и да било първични счетоводни документи или дневници за покупка и продажба на брашна, трици и др.производни, установяващи реализация на готова продукция дори от собствените му налични количества зърно довели до получени приходи от мелнична дейност през процесния период. При тези данни анализирайки целия доказателствен материал по делото съдът е направил решаващия извод, че липсва правно основание за ангажиране отговорността на ответника, тъй като не е доказана причинно-следствена връзка между неизпълнението и евентуални пропуснати ползи изразяващи се в осуетена възможност да получи печалба от реализацията на брашно от процесната пшеница. Този извод е направен въз основа на конкретните факти по делото. Решаващият съдебен състав е постановил решението си в съответствие с практиката на ВКС по приложението на чл. 82 ЗЗД след цялостно обсъждане на събраните по делото доказателства при съобразяване с разпоредбите на чл.188 ал.1, чл.127, ал. 1 и чл. 157 ал.3 от действуващия към момента на гледане на делото ГПК /отм./ и въз основа на тях е изградил фактическите констатации и правни изводи, като е приложил точно материалния и процесуалния закон.
Жалбоподателят не конкретизира съществения с оглед предмета на спора материалноправен или процесуален въпрос, от който зависи крайния изход на делото, нито посочва основанието за допускане на касационно обжалване. Позовава се на приложени към жалбата три броя решения по арбитражни дела, които в случая са неотносими, тъй като разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК има предвид противоречие в практиката на съдилищата произнесли се с влезли в сила съдебни решения по аналогични граждански или търговски дела, а не за противоречие между първоинстанционното и въззивно решение по едно и също дело или решения по арбитражни, административни или друг вид дела. Този извод следва категорично от нормата на чл.291 ГПК уреждаща правомощията на ВКС по уеднаквяване на съдебната практика. Що се отнася до развитите оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност, това са пороци отнасящи се към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитието на правото е налице, когато произнасянето по съществения материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Ловешкия окръжен съд № 36/12.02.2009 год. постановено по в.гр.д. № 304/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :