О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 509
гр. София, 06.07.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски ч. т. дело № 525 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Б”Е. –София срещу определение № 1* от 30.04.2010 г. по ч. гр. д. № 636/2010 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Варненски районен съд, ТО разпореждане №5952 от 15.02.2010 г. по гр. д. № 1984/ 2010 г. за отхвърляне на депозираното от банката заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 т.2 от ГПК срещу Ю. С. Я. ЕГН: **********.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че е налице значим за спора въпрос, който, с оглед изложеното в частната касационна жалба, настоящият състав счита, че е въпросът, дали целият дълг по кредита става предсрочно изискуем при сбъдване на определени, посочени в договора факти, или е необходимо и волеизявление на банката до длъжника за предсрочна изискуемост. Според приложената към жалбата практика на съдилищата следва да се приеме, че според жалбоподателя, посочения въпрос се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
Ответниците по частната касационна жалба не изразяват становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, с което се потвърждава първоинстанционното разпореждане за отхвърляне на депозираното от банката заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 т.2 ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги, въззивният съд е приел, че не е установено по надлежния ред настъпването на предсрочна изискуемост на задължението по кредита. Този извод е направен поради липсата на доказателства за уведомяване на длъжника-кредитополучател за трансформирането на кредита в предсрочно изискуем, което право на банката е залегнало в уговорката в т.30 от Общите условия /ОУ/ като част от съдържанието на самия договор за издаване и обслужване на стокова карта на Банка ДСК от 15.11.2007 г..
Настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно определение.
Поставеният от частния жалбоподател материалноправен въпрос отговаря на изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като решаването му обуславя изхода на конкретното дело. Независимо от това обаче, касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като по посочения въпрос вече е налице задължително за съдилищата произнасяне на Върховен касационен съд с решения, постановени по реда на чл. 290 от новия Граждански процесуален кодекс – решение № 58 от 15.04.2009 г. по т. д. № 584/2008 г. на ІІ т. о. и решение № 92 от 16.06.2009 г. по т. д. № 467/2008 г. на ІІ т. о., както и определение № 727 от 20.11.2009 г. на ВКС по ч.т.д. 727/2009 г. на ІІ т.о. и други. В същите е прието, че уговорената в договор за кредит предсрочна изискуемост не настъпва автоматично с факта на неплащане на съответните вноски, а с упражняване правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Наличието на обективната предпоставка е необходимо, но не е достатъчно условие за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем. Отнемането на преимуществото на срока по договора е субективно право, установено в полза на кредитора, което се предпоставя от два юридически факта – неизпълнението на длъжника по отношение на съответните погасителни вноски и нарочно волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока му, което следва да достигне до знанието на длъжника /аргумент и от чл.60 ал.2 от ЗКИ/. Изложеното навежда на извода, че предсрочната изискуемост не възниква по право от обективния факт на неизпълнението, доколкото настъпването й е кумулативно обусловено и от упражняването на субективното правомощие на кредитора. Това е така, тъй като в самия договор / респ. в ОУ/ липсва изрично уговорено автоматично настъпване на предсрочна изискуемост на целия дълг само на базата на факта на неизпълнение. Посочените съдебни актове на ВКС представляват задължителна практика по смисъла на т.1 от чл.280 ал.1 от ГПК, с която по реда на чл.291 от ГПК е преодоляна противоречивата практика на съдилищата и следователно не е налице наличието на основанието за допускане на касация по т.2 на същата разпоредба, съгласно изразеното становище в мотивите към т.3 на ТР №1 /19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо, доколкото обжалваното въззивно определение е в съответствие с даденото от Върховен касационен съд разрешение в цитираната по-горе задължителна практика на ВКС, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение. № 1* от 30.04.2010 г. по ч. гр. д. № 636/2010 г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: