О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
гр.София, 25.01.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА РАЙЧЕВА
Членове: ВЕСКА райчева
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N821 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 20.12.2012г. по гр.д.№3489/2008г. на ГС София, в частта му, с която е отхвърлен иск за заплащане на обезщетение за неимуществмени вреди, с правно основание чл.200 КТ.
Жалбоподателят Й. С. Й.,, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на процесуален и материаланоправен въпроси които са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил [фирма] да заплати на Й. С. сумата от 2795 лева, обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, осъществила се на 04.05.2007 г., ведно със законната лихва от 28.09.2007 г. до окончателното плащане и сумата от 72 лева обезщетение за имуществени вреди от трудовата злополука, ведно със законната лихва върху сумата от 28.09.2007 г. до окончателното й заплащане. Искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния му предявен размер от 10 000 лева и искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди до пълния предявен размер от 750 лева са отхвърлени.
Прието е, че от събраните по делото доказателства е установено, че ищцата е работила на длъжността „главен готвач” при ответното дружество. Видно от епикриза на УМБАЛ „С. А.” –София АД, на 04.05.2007 г. ищцата е приета в болницата с оплаквания, че по време на работа паднала, ударила си главата в челната област, няма спомен за около 15 минути, поставена й е диагноза мозъчно сътресение и контузия в челната област на главата, лекувана е и е изписана на 07.05.2007 г. и е издаден болничен лист за 3+15 дни. С разпореждане №8243/28.05.2007 г. случилото се е признато за трудова злополука. Взето е предвид и заключението на вещото лице по неоспорената от страните и приета от РС- София съдебно-медицинска експертиза.
Установено е заплащане на суми по застраховка „Живот” от страна на „Д. з”, на ищцата са изплатени сумата от 570 лева за 38 дни временна загуба на работоспособност за периода от 04.05.2007 г. до 10.06.2007 г. и 135 лева за болничен престой.
Съдът е приел, че от претърпяната трудова злополука ищцата е получила травма на главата и видно от представеното по делото решение на ТЕЛК от 02.08.2010 г., и епризната 50 % трайно намалена работоспособност с водеща диагноза централен вестибуларен синдром. Прието е, че на основание чл.200, ал.1 КТ, работодателят – ответник носи имуществена отговорност за неимуществените вреди, причинени на работника и изразяващи се в трайно намалена работоспособност. Посочено е, че обезщетението за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени от ищцата след датата на злополуката, следва да бъде определено въз основа на периода от време, в което се проявяват страданията на ищцата – почти четири години, обстоятелството, че състоянието й се влошава (вестибуларния синдром персистира), тя търпи системен световъртеж и болки, установени и в експертното решение на ТЕЛК и тройната СМЕ, както и че не следва да се взимат предвид твърденията на ищцата за трайни психични смущения, доколкото те не са установени по делото (видно от експертните заключения и последната епикриза от 2011 г. тревожно-депресивното разстройство на ищцата не е потвърдено от прегледа с психиатър). При съобразяване на тези обстоятелства и въз основа на общоприетия критерий за справедливост, наложен в обществото, съдът е счел, че справедливо обезщетение за болките и страданията на ищцата вследствие на трудовата злополука е сумата от 3500 лева. Съдът е приел, че с оглед на факта, че заплатеното застрахователно обезщетение възлиза на общата сума от 705 лева, то същите на основание чл.200, ал.4 КТ следва да бъдат приспаднати от дължимото от ответника обезщетение.
За да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора , които са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото- следва ли да се намалява обезщетение за неимуществени вреди със суми заплатени от работодателя доброволно преди завеждане на делото, за критериите, които следва да се имат предвид от съда при преценка размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди и както и за задължението на съда да прецени всички новонастъпили обстоятелства след завеждане на делото: по-конкретно за необходимостта да се вземат предвид и променените до постановяване на решението икономически фактори -увеличение на цени на лекарства и храна, по-трудното намиране на работа и т.н.. Представя решение от 17.08.1999г. ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука се определя по справедливост и решение от 28.01.1976г. по гр.д.№2340/1975г. І г.о. на ВКС в същия смисъл.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т. 2 и 3 ГПК по поставените в изложението въпроси. В решението е даден отговор в съответствие със задължителната практика, изразена в постановените по реда на чл.290 ГПК решения по гр.д.№1650/2009г. ІІІ г.о. на ВКС, по гр.д.№1716/2009г. ІІІ г.о на ВКС, решение от 16.03.2012 по гр. дело № 1101/2011г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение от 12.07.2011г. по гр.д. № 1724/ 2009, ІV г.о. В практиката на ВКС се приема, че съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. С посочената разпоредба прилагането на принципа за справедливост законът е предоставил по императивен начин на субективната преценка нва съдебния състав, разглеждащ конкретния правен спор, като понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, което налага съдът да извърши преценка на всички обективно съществуващи в конкретния случай обстоятелства, които са от значение за определяне на справедлив размера на обезщетението. Приема се, че настъпилите в хода на процеса факти имат значение за спорното вземане за обезщетение, когато обуславят неговото придобиване, изискуемост или погасяването му, а когато обезщетението включва и бъдещите вреди, правно значение имат и настъпилите в хода на процеса факти, които обуславят неговия размер (т.е. възникването му). Това са факти, които биха се преклудирали от силата на пресъдено нещо на постановеното решение и затова въвеждането им в процеса от ищеца не е изменение на иска по основание. Ако новонастъпил факт не би се преклудирал от силата на пресъдено нещо, съдът може да го вземе предвид само при изменение на иска по основание. Прието е, че полученото застрахователно обезщетение от пострадалия работник или служител се приспада от дължимото от работодателя по чл. 200 КТ обезщетение – като е допустимо да се извърши било от това за неимуществени вреди, било от това за имуществени вреди. Застъпеното становище за намаляване на дължимото обезщетение по чл. 200 КТ с полученото от увредения застрахователно обезщетение, е споделено и в обжалваното въззивно решение, поради което не се констатира поддържаното противоречие, като предпоставка за приложение на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Повдигнатите въпроси нямат и претендираното значение за точното приложение на закона, и за развитието на правото, защото въззивният съд е съобразил установената съдебна практика.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
не допуска касационно обжалване на решение от 20.12.2012г. по гр.д.№3489/2008г. на ГС София, в частта му, с която е отхвърлен иск за заплащане на обезщетение за неимуществмени вреди с правно основание чл.200 КТ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: