О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
гр.София, 27.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и пети януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 33/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. А. А. срещу определение на Благоевградски окръжен съд № 1588/ 13.09.2011 г. по ч.гр.д.№ 911/ 2011 г., с което е потвърдено разпореждане на Благоевградски районен съд по гр.д.№ 1617/ 2011 г. за връщане на частния жалбоподател на подадената от него „искова жалба”.
Жалбоподателят поддържа, че определението на въззивния съд е незаконосъобразно, тъй като исковата му молба е оставена без движение на основания, които не са предвидени в процесуалния закон. Счита, че молбата му е редовна и не се нуждае от уточняване. Поддържа, че касационното обжалване следва да бъде допуснато за да се отговори на процесуалноправните въпроси следва ли да се оставя без движение искова молба, която отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 от ГПК и следва ли съдът да укаже на ищеца, че има право да използва правна помощ, ако последният не е в състояние сам да отстрани нередовностите на исковата молба. Според жалбоподателя тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (защото същият не сочи по тях да има противоречива практика и не представя доказателства за наличие на такава). Поради това моли за допускане на обжалваното определение до касационен контрол и за отмяната му.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на атакуваното определение до касационно обжалване.
Първоинстанционното производство е образувано по документ, озаглавен „Жалба”, съставен от К. А. А. и адресиран до районен съд Б.. В него се съдържат оплаквания от действията на М. С., в качеството й на работодател в [община] и твърдения, че тя е нарушила правото на труд на А.. Искането е А. и С. да бъдат призовани на съд. Не е посочено каква защита се търси от съда и на кое конкретно право. С определение от 30.05.2011 г. съдът е дал указания за отстраняване на нередовностите, а на 01.06.2011 г. К. А. е депозирал молба, в която отново е посочил, че се оплаква от поведението на М. С., но не е уточнил каква защита търси от съда, поради което съдът е прекратил производството. С обжалваното в настоящето производство определение въззивният съд е потвърдил определението на първата инстанция.
При това положение и двата формулирани от жалбоподателя правни въпроса не обуславят въззивното определение. Въпросът дали може да се оставя без движение редовна искова молба няма отношение, защото нито първата инстанция, нито въззивният съд са приели, че жалбата на К. А. е редовна искова молба. Нередовността на жалбата е очевидна, тъй като в нея няма формулирано конкретно искане към съда, съответно оставянето й без движение с указание за отстраняване на нередовността е извършено в коректно изпълнение на предписанията на процесуалния закон. А въпросът за предоставяне на правна помощ на ищец, който не може сам да отстрани нередовностите в исковата молба, не обуславя въззивното определение, тъй като касаторът не го е повдигнал пред въззивната инстанция. За възможността да ползва правна помощ К. А. е уведомен с връчване на съобщението за прекратяване на производството пред първата инстанция, но такава не е претендирал, нито се е оплакал в жалбата си пред въззивния съд, че не му е било своевременно указано да се ползва от тази възможност. Повдигането на правни въпроси за първи път в касационното производство не е допустимо, такива въпроси, след като не са били поставени пред въззивния съд, очевидно не обуславят акта му и не могат да бъдат основание за допускане на този акт до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Благоевградски окръжен съд № 1588/ 13.09.2011 г. по ч.гр.д.№ 911/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: