О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
София, 31.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №823/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ответника по исковата молба – Т. у. – С., против въззивно решение от 07.3.2011 г. по гр.д.№13984/2010 г. по описа на Софийския градски съд, ІV-В въззивен състав.
С обжалваното решение е отменено решение от 12.10.2010 г. по гр.д.№17433/2010 г. по описа на Софийския районен съд, ІІ ГО, 74 състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от И. П. Л. от [населено място] против Т. у. – С., иск с правно основание чл.344, ал.1, т.-3 КТ, и ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 5885,22 лева. Със същото решение е потвърдено посоченото първоинстанционно решение в останалата част – по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че процесното уволнение, извършено на основание чл.325, т.4 КТ е незаконосъобразно, тъй като работодателят не е доказал наличието на елементите от фактическия състав на визираната правна норма. На довода на въззивника – ответник по исковата молба, че ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, преди или към момента на процесното уволнение, са изложени изводи, че този факт е ирелевантен, тъй като основанието за прекратяване на трудовия договор е чл.325, т.4 КТ, а не чл.328, ал.1, т.10 КТ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основанията за допустимост на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК, тъй като обжалваното решение противоречи на установената съдебна практика – решение №146/12.02.2007 г. по гр.д.№1096/2004 г. на ВКС, ІІІ г.о. Освен това се твърди, че касационното обжалване се обуславя от точното прилагане на закона при решаване на важен за правото въпрос, а именно – “Допустимо ли е възстановяване на работа на лице, придобило право на пенсия ?”, като се сочи и наличието на новоприета норма – чл.328, ал.1, т.10а КТ, която считано от 18.6.2010 г. урежда изрично възможността за прекратяване на трудов договор с лица, придобили право на пенсия. Като противоречива практика се сочи решение №146/12.02.2007 г. по гр.д.№1096/2004 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация И. П. Л. от [населено място], посредством процесуалния си представител – адв. С. К., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид писмения отговор на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Поставеният материалноправен въпрос е неотносим към спора, тъй като уволнението е извършено на основание чл.325, т.4 КТ, а и нормата на чл.328, ал.1, т.10а КТ не е била действащо право към момента на уволнението. Поставеният въпрос не е бил предмет на произнасяне от въззивната инстанция.
Не е налице и хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 КТ, тъй като представеното с изложението решение на ВКС се отнася до хипотеза за приложението на чл.328, ал.1, т.10 КТ, във връзка с § 5 ПЗР КЗОО/сега КСО/, какъвто не е процесния случай.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 07.3.2011 г. по гр.д.№13984/2010 г. по описа на Софийския градски съд, ІV-В въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: