4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1319
гр.С. 22.12. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, Гражданска колегия, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи декември в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
АЛЕКСЕЙ ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдията И. гр.д.№ 1870 по описа за 2010 год. : И за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение № 660 от 12.07.2010г. по гр.д.№ 2764/2009г. Софийският Апелативен съд /С./, Гражданско колегия, 7 състав е отменил решение № 45/26.06.2009г. по гр.д.№ 112/2008г. на Благоевградския окръжен съд /Бл.ОС/ в частта, в която [фирма],[населено място], Г. С. Б., С. П. Н., Радослав П. Б. на основание чл.55,ал.1,пр.3 от ЗЗД са осъдени солидарно да заплатят на Д. У. Х. Британ от В. сумата 19 711 евро, представляваща платена част от продажна цена по предварителен договор от 10.12.2005г., заедно със законна лихва върху сумата и разноски и вместо него е постановил друго решение, с което е отхвърлил предявения от Д. У. Х. Британ иск с правно основание по чл.55,ал.1,пр.3 от ЗЗД, с който е поискано [фирма], Г. С. Б., С. П. Н. и Радослав П. Б. да бъдат осъдени солидарно да му заплатят сумата 19 711 евро, представляваща платена цена от продажна цена по предварителен договор от 10.12.2005г. със законна лихва върху нея.
Касационна жалба против решението на С. е постъпила от Д. У. Х. Британ – гражданин на В.. Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при обжалваем интерес над 1 000 лева. Жалбата отговаря на изискванията на чл.284,ал.1 и ал.2 от ГПК.
Жалбоподателят моли обжалваното решение да се отмени поради неправилност. В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3,т.1 от ГПК се прави искане за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280,ал.1,т.1 от ГПК. В изложението касаторът твърди, че обжалваното решение противоречи на съдебната практика, защото С. е приел, че сключеният между страните предварителен договор е развален, независимо че липсва надлъжно връчено писмено уведомление за това. Според касатора въззивното решение е в противоречие и със съдебната практика, която е във връзка с института на неоснователно обогатяване и в частност на постановление № 1 от 28.05.1979г. по гр.д.№ 1/1979г. на пленума на върховния съд /ППВС/, защото с отхвърляне на иска неизправния продавач/изпълнител [фирма] ще се обогати неоснователно.
В срока по чл.287,ал.1 от ГПК другата страна е подала отговор, с който моли да не се допуска жалбата до касация.
За да постанови отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и отхвърли иска с правно основание чл.55,ал.1,пр.3 от ЗЗД на Д. У. Х. Британ въззивният съд е приел, че ищецът е неизправна страна по сключения между страните предварителен договор. Предвид на това [фирма] е имало правна възможност да откаже сключване на окончателен договор и да развали съществуващия предварителен договор по реда на чл.87,ал.1 от ЗЗД. Последното право, което е било уговорено в точка 7.6. от предварителния договор е било упражнено от дружеството. Поради разваляне на предварителния договор, даденият от Д. У. Х. Британ задатък не подлежи на връщане съобразно клаузата на точка 7.6. от споразумението.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания по чл.280,ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение № 660 от 12.07.2010г. по гр.д.№ 2764/2009г. на С., ГК, 7 състав.
При запазване на триинстанционното производство по граждански дела нормата на чл.288 във връзка с чл.280,ал.1 от ГПК предоставя на Върховния касационен съд (ВКС) да селектира касационните жалби. Преди да разгледа постъпилата касационна жалба по същество ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно изброените от процесуалния закон общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. Според Т.Р.№1/2009г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГКТК общото основание е правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен в обжалваното решение. Задължение да изложи по ясен и точен начин правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело има касаторът. Това изискване, свързано с хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 от ГПК означава въззивния съд при разрешаване на посочения от касатора правен въпрос да се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС и Върховния съд (ВС).
Посочената в изложението по чл.284,ал.3,т.1 от ГПК практика по първия въпрос (решение № 1186 от 19.05.1960г. по гр.д.№ 1448/60г. I. г.о. на ВС, решение № 1548 от 12.12.1984г. по гр.д.№ 859/84г. IV г.о. на ВС, решение по в.а.д.№ 50/1992г. и м.а.д.№ 21/2001г.) не са задължителни решения на ВС. Първите две решения са по конкретни казуси, а последните две решения са на арбитражен съд, който в качеството си на частноправни образувания, облечени с правораздавателна власт от страните не формират съдебна практика по граждански дела.
При разрешаване на първия, поставен от касатора въпрос, въззивният съд не се е отклонил от съществуващата съдебна практика, която допуска още при сключване на договора страните да постигнат изрично съглашение, че всяка една от тях може да се откаже от договора или да развали същия, ако другата страна не изпълни свое конкретно задължение. Такова съглашение се съдържа в точка 7.6. от подписания между страните предварителен договор, съгласно която [фирма] в качеството си на продавач и изпълнител е имало право едностранно да развали договора при забавяне на повече от 60 дни възложителя да извърши което и да е плащане по договора. Дружеството е упражнило това права. На касатора е било изпратено съобщение за разваляне на договора на адрес, посочен от него в същия.
Вторият поставен от касатора въпрос за противоречие на решението с института на неоснователното обогатяване и ППВС № 1 от 1979г. касае всъщност правилността на обжалваното решение. Поради различния предмет на производството по допустимост и на производството по основателност на касационната жалба, в настоящето производство, което за допустимост на касационното обжалване, съдът не може да обсъжда и проверява правилността на обжалваното решение. Това може да стане само след допускане на обсъжданата жалба до касационен контрол. По отношение на втория си въпрос касаторът не е изпълнил задължението си да формулира ясен и точен правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, което е общо основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 от ГПК.
Поради недопускане на касационнага му жалба за разглеждане Д. У. Х. Британ следва да се осъди да заплати на [фирма] разноски за настоящето производството в размер на 1 800 лева, платено от това дружество възнаграждение на пълномощника му адвокат М..
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 660 от 12.07.2010г. по гр.д.№ 2764/2009 на С. Апелативен съд, Гражданска колегия, 7 състав.
ОСЪЖДА Д. У. Х. Британ гражданин на В. със съдебен адресат адвокат С. Райчева от САК,[населено място], [улица], етаж 1, ап.1 да заплати на [фирма] със седалище[населено място] и адрес на управление [улица] разноски за настоящето производство в размер на 1 800 лева, платено адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател : Членове : 1.
2.