2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1326
[населено място] 23.12 . 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, Гражданска колегия, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети декември в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
АЛЕКСЕЙ ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдията И. гр.д.№ 1055 по описа за 2010 год. : И за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение № 70 от 25.01.2010г. по гр.д.№ 1327/2009г. Софийският Апелативен съд /С./, Гражданска колегия, II състав е оставил в сила в уважената част на иска и в частта за разноските решение № 1517 от 03.04.2009г. по гр.д.№ 3308/2006г. на С. Градски съд /СГС/, ГК, 11 състав.
Касационна жалба против решението на С. е постъпила от Т. „А. Р.“ със седалище[населено място]. Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при обжалваем интерес над 1 000 лева и отговаря на изискванията по чл.284,ал.1 и ал.2 от ГПК.
В срока по чл.287,ал.1 от ГПК другата страна по жалбата К. „М.” е подала отговор, с който изразява становище, че не са налице условия за допускане на касационно обжалване.
В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3,т.1 от ГПК се прави искане за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280,ал.1,т.3 от ГПК на основание два правни въпроса, които според касатора са обусловили правните изводи на съда по обжалваното решение. Първият въпрос, е следва ли неправомерното поведение на един от солидарните длъжници да окаже влияние върху размера на отговорността на другите солидарни длъжници при положение,че тяхното поведение не е довело до причиняване на вредите. Вторият въпрос, е приложим ли е Закона за деноминацията на лева ( обн. ДВ, бр.20 от 1999г.) към искове на кредитора Л. Й. Г., на който кооперация „М.“ с влязло в сила решение на основание чл.200 от КТ е осъдена да заплати 8 000 лева обезщетение за вреди от професионално заболяване заедно със законна лихва върху тази сума, считано от 15.07.1993г. до окончателното й изплащане, и разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания по чл.280,ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение № 70 от 25.01.2010г. по гр.д.№ 1327/2009г. на С., ГК, 2 състав.
Въззивната инстанция е констатирала, че с влязло в сила съдебно решение, кооперация „М.“ е осъдена да заплати на Л. Й. Г. на основание чл.200 от КТ обезщетение за вреди за професионално заболяване в размер на сумата 8 000 лева със законна лихва върху нея, считано от 15.07.1993г. до окончателното й изплащане и разноски. Поради по-високата степен на съпричиняване за настъпване на професионалното заболяване на работника от Т. „А. Р.“, дължащо се на по-голяма продължителност на трудовия стаж на пострадалия в това предприятия, въззивната инстанция е приела, че предявените искове с правно основание по чл.127,ал.2 от ГПК на кооперация „М.“ са частично основателни.
Ответникът по касацията не е противоправно закъснял да престира обезщетение за вреди от професионално заболяване на бившия си работник, защото задължението е възникнало на основание съдебно решение, което е влязло в сила на 06.10.2003г.. Законната лихва, присъдена в това производство, е за време преди предявяване на иска по делото и тя е част от цялото задължение на длъжниците. От тук следва да се направи извода, че първият от поставените материалноправни въпроси не е от значение за изхода на спора по конкретното дело.
Обезщетението за вреди от професионално заболяване на пострадалия работник Л. Й. Г. е присъдено в деноминирани лева. Действително исковата молба на това лице по чл.200 от КТ е била подадена за заплащане на суми в недоминирани лева, но още в първоинстанционното решение е съобразен приложимия по време на постановяването му Закон за деноминацията на лева и е присъдило обезщетение в деноминирани лева. В деноминирани лева е присъдено и обезщетението от въззивната инстанция, чието решение е оставено в сила от касационната инстанция. След като задължението за заплащане на обезщетение за вреди от професионална болест са определени в деноминирани лева това означава, че и вторият от посочените материалноправен въпроси не е от значение за изхода на спора по обжалваното решение на въззивния съд и касационно обжалване и на това основание не следва да се допуска.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 70 от 25.01.2010г. по гр.д.№ 1327/2009г. на С. Апелативен съд, Гражданска колегия, II състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател : Членове : 1.
2.
2