3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1318
гр.С. 22.12. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, Гражданска колегия, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесети декември в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
АЛЕКСЕЙ ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдията И. гр.д.№ 1134 по описа за 2010 год. : И за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 22.04.2010г. по гр.д.№ 152/2010г. Кюстендилският Окръжен съд /К./, Гражданско колегия е потвърдила решение № 57 от 04.02.2010г. по гр.д.№ 2222/2009г. на Кюстендилския Районен съд /К./ в частта, в която е признато за незаконно уволнението на И. Ф. В., същото лице е възстановено на заеманата преди уволнението длъжност „старши експерт Екология“ в отдел „Устройство и планиране“ към [община] и [община] е осъдена да заплати на И. Ф. В. сумата 599,90 лева, представляваща неоснователно удържана от работодателя сума. Със същото решение е отменено решението на първоинстанционния съд в частта му, в която е отхвърлен иска за обезщетение за времето, през което служителката е останала без работа и на основание чл.225,ал.1 от КТ [община] е осъдена да заплати на И. Ф. В. сумата 3 597 лева, обезщетение за времето от 06.10.2009г. до 06.04.2010г., през което служителката е останала без работа със законна лихва върху нея.
Касационна жалба против решението на К. е постъпила от кмета на [община]. Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при обжалваем интерес над 1 000 лева. Жалбата отговаря на изискванията на чл.284,ал.1 и ал.2 от ГПК.
Жалбоподателят моли обжалваното решение да се отмени поради неправилност. В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3,т.1 от ГПК се прави искане за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280,ал.1,т.2 от ГПК. Касаторът твърди, че е налице основание за допускане на касация, защото е налице процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. По-нататък се твърди, че атакуваното въззивно решение е постановено в противоречие с решение № 141 от 30.03.2000г. на ВКС по гр.д.№ 1104/1999г. на Трето г.о. и решение от 01.11.2005г. на окръжен съд Я. по д.№ 449/2005г.. В заключение се твърди, че са налице различия в тълкуването и прилагането на едни и същи разпоредби на Кодекса на труда и Гражданско процесуалния кодекс /ГПК/ относно материалноправната и процесуалноправната легитимация, което налага уеднаквяване на практиката по реда на касационния контрол.
В срока по чл.287,ал.1 от ГПК другата страна е подала отговор, с който моли да не се допуска жалбата до касация, а ако се допусне същата да се уважава.
За да постанови уважаване на иска за признаване на уволнението за незаконно въззивният съд е приел, че не е установено служителката да е извършила нарушенията на трудовата дисциплина, посочени в заповедта за уволнение. Уважаването на първия посочен иск е дало основание за уважаване на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, на иска за присъждане на сумата 599,90 лева, която е била удържана от служителката и на иска по чл.225,ал.1 от КТ.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания по чл.280,ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение от 22.04.2010г. по гр.д.№ 152/2010г. на К., ГК.
При запазване на триинстанционното производство по граждански дела нормата на чл.288 във връзка с чл.280,ал.1 от ГПК предоставя на Върховния касационен съд (ВКС) да селектира касационните жалби. Преди да разгледа постъпилата касационна жалба по същество ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно изброените от процесуалния закон общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. Според Т.Р.№1/2009г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГКТК общото основание е правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен в обжалваното решение. Задължение да изложи по ясен и точен начин правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело има касаторът. Това изискване, свързано с хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 от ГПК означава въззивния съд при разрешаване на посочения от касатора правен въпрос да се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС и Върховния съд (ВС).
Страните в производството пред въззивна инстанция са били в трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 12 от 15.02.2001г.. По това трудово правоотношение ответницата е заемала длъжност „старши експерт „Екология“ с място на работа в отдел „Устройствено планиране“ към дирекция „А., градоустройство и устройствено планиране“ на [община]. Обжалваното решение е постановено по искове, предявени от и срещу процесуално и материалноправно легитимирани страни. Това решение е валидно и допустимо. След изключване вероятността за нищожност или недопустимост на обжалваното решение настоящият състав установява, че касаторът не е посочил правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС. Поради различния предмет на производството по допустимост и на производството по основателност на касационната жалба в настоящето производство съдът не може да обсъжда и проверява правилността на обжалваното решение. Именно поради това изложеният от касатора правен въпрос не трябва да е правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Така изложените изисквания към общото основание за допускане на касационно обжалване не са спазени от касатора. Не само това, но и посочените и представените от него съдебни решение не съставляват задължителна практика на ВКС и ВС.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 22.04.2010г. по гр.д.№ 152/2010 на Кюстендилският окръжен съд, Гражданска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател : Членове : 1.
2.