О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 147
гр. София, 10.02.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ:1. МАРИО ПЪРВАНОВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. дело № 1666 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 288 във вр. чл. 280 от ГПК.
С решение № 90 от 06.06.2011 г. по гр. д. № 416/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV–Д въззивен състав е потвърдено решението от 23.03.2009г. по гр. д. № 14967/2008 г. на Софийския районен съд, ГК, ІІ ГО, 66 състав, с което е осъдено [фирма] със седалище [населено място] да заплати, на основание чл. 200 КТ, на М. М. К. от [населено място] сумата от 60 690. 70 лв., а на Р. Б. К., Е. Б. К. и Е. И. К., всички от [населено място], сумата от по 70 000 лв. на всеки от тях – обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 12.12.2007 г. и довела до смъртта на Б. Р. К., ведно със законната лихва от датата на увреждане със смъртта на пострадалия – 12.12.2007 г. до окончателното изплащане, а за разликата до пълните им предявени размери съответно от 150 000 лв. за първата и от по 100 000 лв. за останалите трима исковете са отхвърлени. Присъдени са дължимите за производството разноски.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че настъпилото увреждане на здравето на Б. К. довело до неговата смърт е по повод на извършвана работа при ответника, правното основание на която е наличието на трудово правоотношение. Злополуката е призната за трудова по предвидения от закона ред – чл. 55 и сл. КСО и няма данни при конкретния случай за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, основано на констатираното съдържание на алкохол в кръвта и урината му, тъй като намалението на отговорността на работодателя по чл. 201, ал. 2 КТ, е обусловено от проявена груба небрежност, каквато не е допусната. Ищците са сред кръга от най-близките на увреденото лице, които търпят неимуществени вреди в случай на неговата смърт – преживяла съпруга, деца и родител. Определил е размерът на дължимите обезщетения за неимуществени вреди съобразно принципа за справедливост – чл. 52 ЗЗД, като е отчел изплатеното на съпругата на загиналия, като ползващо се лице, застрахователно обезщетение по индивидуална застраховка „живот”, което плащане е основание за намаляване на обезщетението й по чл. 200, ал. 4 КТ.
Против решението на Софийски градски съд в съответните му части са постъпили касационни жалби от страните по делото.
В изложението към жалбата на ищците се поддържа, че въззивното решение в отхвърлителната част на исковите претенции подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по правния въпрос за прилагането на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД в противоречие с ППВС № 4 от 1968 г., където е въведено изискването при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди да се съобразят всички конкретно установени обстоятелства, които имат отношение към него.
В жалбата на ответното дружество приложението на основанието за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се обосновава от твърдяното противоречие със задължителна практика на ВКС – решения по реда на чл. 290 ГПК по правния въпрос за критериите на понятието за справедливост, по чл. 52 ЗЗД, които приложими към други случаи на присъдено обезщетение за търпени неимуществени вреди, са довели до определянето му в по – ниски размери. Сочи се, че въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, за което се прилагат решение от 16.12.09г. по гр. д. № 2317/2009 г. на Районен съд – Стара Загора и решение № 1475/18.03.2011 г. по гр. д. № 11441/2010 г. на СГС, ГО, ІV-Г въззивно отделение. Поставя се и въпросът дали само наследниците на починалия попадат в кръга от активно легитимираните лица, които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта му, който има значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за селекция на жалбата по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
От ответниците по насрещни жалби ищците изразяват становище за отсъствие на основание за допускане до касационен контрол на въззивното решение по жалбата на ответното дружество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение № 90 от 06.06.2011 г. по гр. д. № 416/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV–Д въззивен състав.
Формулираните правни въпроси обуславят съдържанието на въззивното решение, но те не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (Постановления на пленума на Върховния съд, постановени при действието на ЗУС, Тълкувателни решения на Общото събрание на гражданската и/или търговската колегии на Върховния касационен съд, постановени при действието на ЗСВ или решения по чл.290 ГПК). Въпросите не се разрешават и противоречиво от съдилищата. Съдът е взел предвид обстоятелствата по делото, които имат отношение към определянето на размера на обезщетението, приел е липсата на съпричиняване, отчел е обстоятелствата, при които е настъпило увреждане на здравето на пострадалия довело до неговата смърт; съобразил е вида, интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от ищците, които са загубили безвъзвратно морална и финансова подкрепа, грижи, обич и признателност. Като е съобразил всички тези обстоятелства, съдът не е допуснал противоречие с посочените от касатора съдебни решения, още повече, че същите не са влезли в сила и не обосновават приложение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като изискването е решението, в което е дадено противоречиво разрешение на поставения въпрос, да е влязло в сила – вж. разясненията по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г.
Въпросът дали само наследниците на починалия попадат в кръга от активно легитимираните лица, които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта му е обусловил делото, но няма претендираното значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт, а това са неговите низходящи, съпруг и възходящи, и то след като се установи, че действително са претърпели такава вреда. В случая въззивният съд изцяло е съобразил еднопосочната и непротиворечива практика в този смисъл, поради което отсъства основание за разглеждане на жалбата и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 90 от 06.06.2011 г. по гр. д. № 416/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV–Д въззивен състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.