О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
София, 13.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №86/2012 година.
Производството е по чл.274, ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от К. – С., против въззивно определение №355/09.12.2011 г. по ч.гр.д.№524/2011 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, г.к.
Обстоятелствата по делото са следните:
С определение №355/09.12.2011 г. по ч.гр.д.№524/2011 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, г.к., е отменил определение №636/19.9.2011 г. по ч.гр.д.№467/2011 г. на Ловешкия окръжен съд в частта, с която е наложен запор върху банкова сметка IBAN – [банкова сметка],., открита в ТБ [фирма] на Н. И. Д., с ЕГН – [ЕГН], като вместо е оставено без уважение искането на К. – С., за обезпечение на бъдещ иск по чл.28, ал.1 и чл.3, ал.1, т.25 ЗОПДИППД, с цена на иска 255900 лева, срещу Н. И. Д., чрез налагане на запор върху банкова сметка IBAN – [банкова сметка], открита в ТБ [фирма] на Н. И. Д., с ЕГН – [ЕГН].
С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че е наложен запор за вземане, произходящо от трудово възнаграждение и съгласно чл.23, ал.7 ЗОПДИППД не се налагат обезпечителни мерки върху имущество по отношение, на което не може да се насочи принудително изпълнение. Поради това е прието, че следва да се приложи чл.446, ал.1 ГПК.
Срещу въззивното определение на Великотърновския апелативен съд е подадена частна касационна жалба от К., с оплаквания за незаконосъобразност.
В изложението за допускане до касационно обжалване на въззивното определение като въпрос от значение за спора се сочи “Следва ли обезпечителното производство при налагане на запор върху банкова сметка с титуляр ответник по бъдещ иск за отнемане по реда на чл.28 ЗОПДИППД, по която се получава трудово възнаграждение, да се съобрази нормата на чл.446, ал.1 ГПК?”. Като основание за допускане на определението до касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.2 ГПК и се представя определение №157/08.4.2008 г. по ч.гр.д.№308/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Ответниците по частната касационна жалба не заявяват становища в настоящото производство.
С оглед поставения въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд, ІV г.о., намира следното:
С обжалваното определение въззивната инстанция се произнесла по два въпроса, обосновавайки се с разпоредбата на чл.23, ал.7 ЗОПДИППД, въз основа на което е прието, че следва да намери приложение чл.446, ал.1 ГПК. Поставеният от частния касационен жалбоподател въпрос визира само единият от решаващите изводи на апелативния съд, а именно относно приложението на чл.446, ал.1 ГПК. Липсва въпрос по втория извод, относно приложението на разпоредбата на чл.23, ал.7 ЗОПДИППД. Само поради това въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Освен изложеното следва да се посочи, че по въпроса за налагане на обезпечителни мерки по реда на ЗОПДИППД, върху имущество по отношение на което не може да се насочва принудително изпълнение/чл.23, ал.7 ЗОПДИППД/ е налице решение №87/29.01.2010 г. по гр.д.№369/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по чл.290 ГПК, с което е прието, че горепосочената норма, установява, че не се налагат обезпечителни мерки върху имуществото, по отношение на което не може да се насочва принудително изпълнение и това имущество се изключва от обхвата на обезпечението, като ограничаването на този обхват е съобразено с това, че основанието на иска още не е доказано по съдебен ред и не следва от ограничителните мерки да произтекат вреди, за които държавата ще носи отговорност по чл.32 от закона.
Поради това обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от горните съображения и на основание чл.278 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение №355/09.12.2011 г. по ч.гр.д.№524/2011 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, г.к., по частна касационна жалба, вх.№5106/23.12.2011 г., подадена от К. – С., чрез ТД на К. – [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: