О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
гр.София, 13.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осми февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1762/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Ц. Т. С. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 387 от 03.11.2011 г. по гр.д.№ 1027/ 2011 г., с което е потвърдено решение на Великотърновски районен съд по гр.д.№ 915/ 20011 г. и по този начин е прекратен бракът между жалбоподателката и С. Д. С. и е постановено след развода жената да запази брачното си фамилно име С..
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката повдига процесуалноправният въпрос извършва ли съдът съществено процесуално нарушение ако даде ход на делото, въпреки направено от страна искане за отлагане на производството, придружено с доказателства за възпрепятстване на явяването й (както й на защитника й) на датата на съдебното заседание. Освен това излага оплаквания, че съдът е кредитирал показанията на единствения разпитан по делото свидетел, който няма преки впечатления от съвместния живот на страните. Поради това моли въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване.
Ответната страна С. Д. С. оспорва жалбата. Счита, че жалбоподателката не е формулирала конкретен въпрос по чл.280 от ГПК, нито е обосновала наличието на някоя от допълнителните предпоставки по т.1 – 3 на посочената норма. Поради това моли обжалването да не се допуска (евентуално излага и доводи по правилността на решението) и претендира за разноски.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
Следва да бъдат уважени възраженията на ответника по касация, че доводите на жалбоподателката в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касателно достоверността на свидетелските показания нямат значение в производството по допускане на касационно обжалване. Тези доводи могат да бъдат обсъждани само в производство по чл.290 от ГПК, т.е. след като и ако обжалването е допуснато. В закритото заседание по чл.288 от ГПК обаче съдът не може да контролира обжалваният акт по същество, включително не може да проверява правилно ли са преценени свидетелските показания по делото и обосновани ли са фактическите констатации на съда. По доводи за необоснованост на въззивното решение или за постановяването му в нарушение на правилата на ГПК обжалването не може да бъде допуснато.
Неоснователни обаче са възраженията на ответника по касация, че жалбоподателката не е формулирала в изложението си никакъв правен въпрос за допускане на обжалването. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос може да не е ясно изложен, но ако такъв има, касационната инстанция може да го уточни. В случая жалбоподателката изрично излага несъгласието си с правния извод на въззивния съд, че няма процесуално нарушение при даване на ход на делото пред първата инстанция, въпреки невъзможността за явяването й, както и на адвокатът й. В този смисъл е процесуалноправният въпрос, на който тя иска да получи отговор от касационния съд, а допълнителна предпоставка за допускане на обжалването е значението на този въпрос за точното прилагане на закона и развитието на правото. Вярно е, че в изложението това не е изрично посочено, но то следва от обстоятелството, че жалбоподателката не твърди този въпрос да е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС или при наличие на противоречива практика. Следователно касационната инстанция дължи произнасяне по искането за допускане на обжалването, а не може да го отклони на формално основание.
Повдигнатият правен въпрос обуславя въззивното решение, тъй като предпоставя решението на въззивния съд относно преклузията на доказателствените искания пред първата инстанция и по чл.266 от ГПК. Той обаче няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно цитираното Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г., предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК са налице тогава, когато разглеждането на поставения въпрос ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. За формулирания от жалбоподателката въпрос тези предпоставки не са налице. Разпоредбата на чл.142 ал.2 от ГПК (чл.107 ал.2 от ГПК – отм.) е ясна, по прилагането й има установена съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване и промяна (срв. решение № 61 от 28.02.2006 г. по гр. д. № 738/2005 г., І г. о. на ВКС; решение № 742 от 28.11.2002 г. по гр. д. № 350/2002 г., І г. о. на ВКС; решение № 421 от 10.01.2006 г. по гр. д. № 495/2005 г., ГК, 5 чл. с-в на ВКС и др.). Според тази практика отлагането на производството е задължение на съда само тогава, когато, страната не може да отстрани препятствието пред нея и пред пълномощника й за явяване в съдебно заседание. Дали пречката е отстранима се преценява във всеки конкретен случай с оглед твърдението на страната за нейното естество и моментът на възникването й. Наличието й трябва да бъде установено от страната. Когато не са представени доказателства за наличие на неотстранимо препятствие, съдът не е длъжен да отложи разглеждането на делото. Въззивният съд е съобразил установената в този смисъл практика, тъй като по делото не са били налице доказателства пълномощникът на страната да е бил възпрепятстван да се яви в съдебно заседание. Поради това няма основание обжалваното решение да бъде допуснато до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 387 от 03.11.2011 г. по гр.д.№ 1027/ 2011 г.
ОСЪЖДА Ц. Т. С. да заплати на С. Д. С., сумата 200 лв (двеста лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: