4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 118
гр. София, 01 юни 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев
ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева
2. Теодора Стамболова
при секретаря …… Кр. Павлова ………………………………………….. в присъствието на прокурора … Колова ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 144 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Н. Г. Н. против решение № 544 от 3.10.2014 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 286/2014 г.
В саморъчно изготвената жалба на подсъдимия са изложени съображения, които могат да се свържат с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Твърди се, че авторството не е било доказано по несъмнен начин и съдът се е основавал единствено на противоречивите и променливи показания на пострадалите. Направено е искане за отмяна на решението и оправдаване по повдигнатото обвинение.
В съдебно заседание служебният защитник (адв. Й.) поддържа жалбата с изложените в нея съображения. Допълва, че извършените разпознавания са били опорочени.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че авторството е категорично доказано и правната квалификация е законосъобразна.
Повереникът (адв.С.) на гражданския ищец П. Г. Я. счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
С присъда № 31 от 3.06.2014 г. по н. о. х. д. № 157/2014 г. Хасковският окръжен съд е признал подсъдимия Н. Г. Н. за виновен в това, през периода от 28.05.2013 г. до 18.06.2013 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление и на опасен рецидив, чрез употреба на сила, да е отнел чужди движими вещи на обща стойност 2 882, 45 лева от владението на М. Г. Б., на Д. К. Ф. и на П. Г. Я., с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложил наказание от шест години лишаване от свобода. Определил е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затвор. На основание чл. 25 вр. чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил общо наказание по съвкупност в размер на шест години лишаване от свобода, което на основание чл. 24 НК е увеличил на седем години лишаване от свобода. Приложил е чл. 25, ал. 2 НК, определил е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затвор. Подсъдимият е осъден да заплати на П. Г. Я. сумата от 550 лева като обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата от 300 лева за неимуществени вреди, а на Д. К. Ф. сумата 1132, 45 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото.
С решение № 544 от 3.10.2014 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 286/2014 г. присъдата е потвърдена. Подсъдимият е осъден да заплати разноските във въззивното производство.
Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Като цяло в нея е развито оплакване, че по делото не е доказано по несъмнен начин подсъдимият Н. да е извършителят на деянията, включени в продължаваното престъпление, тъй като нито лично в него, нито в дома му са били намерени вещи, които да го свързват с грабежите; че съдът се е основал на твърденията на пострадалите, които не се подкрепяли от други свидетели-очевидци и без да отчете, че показанията на св. Ф. са абсурдни, а показанията на св. Б. – променливи и противоречиви.
Разгледани в контекста на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, доводите на подсъдимия не могат да бъдат възприети.
Те са били формулирани по сходен начин и представени пред въззивния съд, който ефективно ги е разгледал и в решението си е дал подробно аргументиран отговор.
Върховният касационен съд намира, че липсва нарушение в процесуалната дейност на съда при установяване на правно релевантните факти от предмета на доказване по делото. Въззивният съд стриктно е изпълнил задължението си да извърши собствен анализ и преценка на целия обем от доказателствени материали, в т.ч. на показанията на пострадалите, които задълбочено е обсъдил поотделно и в логическата им зависимост с останалите доказателствени източници. Не е игнорирал и довода на защитата за нарушение по чл. 171, ал. 4 НПК предвид извършените разпознавания по снимки от св. Б. и св. Я., а обстойно е изследвал причините, поради които лицето не е било представено за провеждане на съответното процесуално следственото действие. При решаване на въпроса за авторството въззивният съд се е основавал не само на данните от протоколите за разпознаване, но и на преките доказателства, извлечени от показанията на пострадалите, подкрепени от показанията на св. Г., от данните в протокола за разпознаване на предмети – ризата, с която е бил облечен подсъдимият при извършване на едно от престъпните посегателства, на останалите писмените материали и на вещественото доказателство – парче от златния синджир на св. Ф.. Тяхното хармонично съответствие е позволило на съда да ги оцени като достоверни и напълно годни по съдържание да опровергаят обясненията на подсъдимия. Отсъствието на други свидетели-очевидци, извън пострадалите или факта, че в държане на подсъдимия не са били намерени вещи, не подкрепя оплакването за осъждане въз основа на предположения, респ. за нарушение на чл. 303, ал. 1 НПК. Вътрешното убеждение на съда по същество е формирано при съблюдаване на изискванията по чл. 14 НПК, след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Затова и доводите на жалбоподателя, с които оспорва да е извършителят на инкриминираната му престъпна дейност, са изцяло неприемливи. В рамките на фактическите положения, приети по делото за установени, правната квалификация е законосъобразна. Върховният касационен съд не установи и явна несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия, което в размер на шест години лишаване от свобода отговаря на тежестта на продължаваното престъпление и данните за личността на дееца, както и на целите по чл. 36 НК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 544 от 3.10.2014 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 286/2014 г.
Настоящето решение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: