О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
гр. София, 14.02.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.МАРИО ПЪРВАНОВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. дело № 1649 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във вр. чл. 280 от ГПК.
С решение № 1097/08.07.2011 г. по гр. д. № 1441/2011 г. на Пловдивския окръжен съд е потвърдено решение № 746/07.03.2011 г. по гр. д. № 10583/2010 г. на Пловдивски районен съд, с което са отхвърлени предявените искове за заплащане на сумата от 24 000 лв. – обезщетение, на основание чл. 236, ал.2 ЗЗД, за ползване на недвижим имот, съставляващ магазин № 2, находящ се в [населено място], на партерния етаж в жилищната сграда на [улица](стар [улица]) № 53, след прекратяване на наемен договор, сключен на 29.04.2004 г., за времето от 30.06.2008 г. до 30.06.2009 г. и за заплащане на сумата от 4 429 лв. – обезщетение за забава, по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата, дължимо за времето от падежа на всяка месечна вноска до датата на исковата молба. Присъдени са дължимите разноски за производството пред тази инстанция.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че обезщетение за ползването на имота след прекратяването на наемния договор за исковия период не се дължи, поради недоказаност на размера на претенцията, съизмерима с пазарния наем за съответния период.
Против решението на Пловдивския окръжен съд е постъпила касационна жалба от ищцата П. Д. П..
Поддържа се, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК, тъй като въззивният съд се произнесъл по правните въпроси, които уточнени и конкретизирани се свеждат до следното : (1) относно предпоставките за присъждане на обезщетение по чл. 59 ЗЗД и (2) при липса на доказателства за размера на дължимото обезщетение за ползване на имота не следва ли съдът да присъди такова в размер на уговорения месечен наем по прекратеното договорно отношение.
Първият въпрос се твърди да е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 752/11.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 747/2008 г., ГК, ІV г. о. (постановено при действието на ГПК – отм.), където е прието, че искът по чл. 59 ЗЗД е основателен при установяване ищецът да е собственик на процесния имот и ответникът да го е ползвал без основание през исковия период.
Вторият поставен въпрос се поддържа да е разрешаван противоречиво от съдилищата, за което се прилагат невлезли в сила решения – на Варненски районен съд и Пловдивски районен съд.
Ответникът по жалба е изразил становище за отсъствие на основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение № 1097/08.07.2011 г. по гр. д. № 1441/2011 г. на Пловдивския окръжен съд.
Повдигнатите в изложението към касационната жалба правни въпроси не са обусловили делото, с което не е осъществена общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК. Същественото е, че в случая ответникът държи имота на правно основание – предварителен договор за продажба, сключен със собственика, който е обвързващ за страните. Затова не дължи и обезщетение за ползването му през исковия период. Без значение е факта, че приемателят по договора е физическото лице А. Г., а не ответният едноличен търговец с това наименование. Обстоятелството, че с признаване качеството на търговец на физическото лице се разширява неговата правоспособност, открива се възможност да бъде страна по търговско-правни отношения, няма за правна последица възникването на нов правен субект. Едноличният търговец отговаря с едно и също имущество и по задълженията си, възникнали в резултат на упражняването на търговската си дейност, и за всякакви други имуществени отношения. Или, неговото имущество не е самостоятелно и обособено извън това на физическото лице.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1097 от 08.07.2011 г. по гр. д. № 1441/2011 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.