3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 1087/11 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 132
гр. София, 15.02. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1087 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
И. Г. В. обжалва решение № 4146 от 07.07.2011 г. по гр. д. № 1080/11 г. на Софийски градски съд. К. счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация М. С. В. оспорва жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С решение № ІІ-142 от 01.11.2010 г., поправено с решение от 24.02.2011 г., по гр. д. № 44 805/08 г. Софийски районен съд е допуснал делба на магазини № 1, № 2, № 3, № 4 и № 5 разположени северно от входа на масивната сграда построена в УПИ ХХV-16 в кв. 142 по плана на [населено място], както и на магазин № 1 построен южно от входа на сградата. Отхвърлил е иска за делба на магазини № 2, № 3 и № 4 построени южно от входа и на съответните общи части обслужващи извършената като етап І надстройка в южната част на сградата. С решение № 4146 от 07.07.2011 г. по гр. д. № 1080/11 г. на Софийски градски съд е потвърдил решението в обжалваната му част, с която искът за делба е отхвърлен.
Установено е че страните са наследници на Т. П., починала на 24.07.2003 г. Нейни наследници били синовете С. и И. В.. С. починал на 30.08.2008 г., като оставил за наследник дъщеря си М..
Според въззивния съд, магазините за които искът за делба е отхвърлен били собственост на М. С., тъй като ги наследила от баща си С.. С договор, обективиран в нот. акт № 99 от 19.07.2004 г., С. и И. В. взаимно си учредили право на строеж. Съдът приел, че договорът бил сключен при надлежна представителна власт за ищеца и го обвързвал. За сключване на договора С. бил упълномощен от брат си И., като волята на упълномощителя в пълномощното била спазена. С техническа експертиза било установено, че за постройките имало само един одобрен проект и построеното отговаряло на одобрения през 2004 г. инвестиционен, технически и архитектурен проект. Ищецът не доказал, че за обектите бил одобрен друг проект. След като в полза на С. било валидно учредено право на строеж за процесните три магазина, принципът за придобиване по приращение не намирал приложение. Те не били съсобствени и не подлежали на делба.
Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Специфичен за делото въпрос по смисъла на закона е този, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество, досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка. К. е длъжен да посочи правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. ВКС не може да формулира правния въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, което представлява раздел първи от касационната жалба, касаторът е записал следния въпрос: “С обжалваното решение СГС се е произнесъл по съществени правни въпроси по приложението на чл. 63 ал. 1 ЗС и чл. 20 ЗЗД, които са от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.“, като се сочи основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Цитираният по-горе текст е общ, без да се посочи конкретно кои от изводите на въззивния съд са в противоречие с нормите на цитираните закони и за които няма обнародвана съдебна практика. Б. посочване на законови норми, без да бъдат свързани с решаващата дейност на съда, не е основание за допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния спор.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението е формулиран и въпрос на кого принадлежи правото на собственост върху сграда, построена въз основа на отстъпено право на строеж, ако построеното надхвърля договорения обем, като се сочи противоречие с практиката на ВКС. В решение № 684 от 28.09.2000 г. по гр. д. № 95/00 г., на ВКС I ГО е прието, че ако едно лице е изградило постройка върху чужда земя без нейният собственик да му е учредил по надлежния ред право на строеж, собственик на постройката е собственикът на земята. Според решение № 1184 от 20.10.2008 г. по гр. д. № 3768/07 г. на ВКС IV ГО, договорът за учредяване на право на строеж е придобивно основание за суперфициара да стане собственик на построеното в рамките на учредената суперфиция и до обема на притежаваните вещни права от праводателите. Изводите на съда не противоречат на посочената съдебната практика, тъй като в случая има валидно учредено право на строеж, а със заключение на вещо лице е установено, че обемът на договореното строителството не е надвишен. Решение № 607 от 24.06.2002 г. по гр. д. № 57/2002 г. на ВКС II ГО е неотносимо към спора, тъй като в него е разгледан въпрос към кой момент страните по договора за учредяване право на строеж, могат да искат неговото разваляне, какъвто въпрос не е обсъждан в настоящото производство.
По изложените съображения, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Ответницата по касация претендира за разноски. Тъй като не е представила доказателства за заплатени такива, разноски не се присъждат.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4146 от 07.07.2011 г. по гр. д. № 1080/11 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: