Р Е Ш Е Н И Е
№ 137
гр. София, 01.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ГАЛИНА ЗАХАРОВА
при секретар КРИСТИНА ПАВЛОВА и с участието на прокурор ТОМА КОМОВ разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 135/2015 г. по описа на ВКС, второ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения Н. А. Г. за възобновяване на ВНОХД № 447/2014 г. по описа на Шуменския окръжен съд (ШОС), отмяна на постановеното по него решение № 111 от 17.11.2014 г., с което е потвърдена присъда № 82 от 16.09.2014 г. по НОХД № 1382/2014 г. по описа на Шуменския районен съд (ШРС), и оправдаване на осъдения или връщане на делото за ново разглеждане.
В молбата на осъденото лице са релевирани доводи за наличие на основанието за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, като са изброени множество допуснати на досъдебното производство и при първоинстанционното разглеждане на делото съществени процесуални нарушения, останали неотстранени от въззивния съд. Изтъкнати са оплаквания за нарушение на правото на осъдения да присъства при разпитите на свидетелите на досъдебното производство; нарушение на чл. 107, ал. 3 от НПК поради отказа на прокурор от РП – Шумен да допусне извършването на очна ставка между него и св. А.; нарушение на чл. 18 от НПК с оглед обстоятелството, че в досъдебната фаза действия по разследването са били осъществявани, освен от определения разследващ орган полицай Д., и от страна на четирима други разследващи полицаи без постановление за възлагане на следствени действия. Осъденият твърди, че цененият от съдебните инстанции като доказателство акт за установяване на административно нарушение не бил приобщен към доказателствените материали от разследващия орган, поради което не следвало да се взема предвид при формиране на изводите за вината му. В нарушение на чл. 118, ал. 2 от НПК първоинстанционният съд разпитал в качеството на свидетел полицейския служител С. С., който в хода на досъдебното производство провел разпит на св. А.. Въззивният съд изключил от доказателствения материал показанията на св. С., но не се произнесъл по въпроса дали е допуснато процесуално нарушение при изграждането на вътрешното убеждение на съда. При проверката на първоинстанционната присъда ШОС пропуснал да констатира, че показанията на св. А. А. от досъдебното производство били прочетени в нарушение на чл. 281 от НПК, поради което не следвало да се вземат предвид при постановяването на съдебните актове. На досъдебното производство били нарушени негови защитени от чл. 6 от ЕКЗПЧОС права – съгласно разпоредбата на чл. 356, ал. 4 от НПК той се считал за обвиняем със съставянето на акта за първото действие по разследването срещу него – в случая с разпита на св. А., но не бил уведомен за провежданите срещу него действия и не бил информиран за правата си на обвиняем.
В съдебно заседание на ВКС осъденият Н. Г., редовно призован, не се явява и не излага допълнителни доводи в подкрепа на искането си за възобновяване.
Представителят на ВКП дава заключение, че молбата на осъдения за възобновяване е неоснователна.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното:
С присъда № 82 от 16.09.2014 г. по НОХД № 1382/2014 г. ШРС е признал подсъдимия Н. А. Г. за виновен в това, че на 02.07.2014 г. в гр.Ш., област Ш., без съответно свидетелство за управление управлявал лек автомобил марка „Ф. Г.” с рег. [рег.номер на МПС] в едногодишен срок от наказването му за същото деяние по административен ред с влязло в сила на 10.10.2013 г. наказателно постановление № 363/13 от 12.09.2013 г. на началник сектор ПП към ОД на МВР – Шумен за същото деяние, поради което и на основание чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на пет месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.
По жалба на защитника на подсъдимия Н. Г. срещу първоинстанционната присъда е било образувано въззивно съдебно производство по ВНОХД № 447/2014 г. по описа на ШОС, като с решение № 111 от 17.11.2014 г. съдебният акт на районния съд е бил потвърден.
Решението на ШОС не е подлежало на касационна проверка, като на основание чл. 412, ал. 2, т. 1 от НПК е влязло в законна сила от момента на постановяването му. Молбата на осъдения Г. за ревизия на въззивното наказателно дело по реда на възобновяването е подадена на 14.01.2015 г., поради което ВКС намери, че искането е допустимо – подадено от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 2 от НПК в законоустановения от чл. 421, ал. 3 от НПК срок срещу акт, подлежащ на проверка по реда на възобновяването на наказателните дела.
Разгледано по същество, искането на осъдения Н. А. Г. за възобновяване е основателно.
1. ВКС констатира, че първоинстанционната присъда на ШРС по НОХД № 1382/2014 г. е постановена при допуснато особено съществено процесуално нарушение на чл. 300 от НПК, наличието на което въззивният съд на основание чл. 314, ал. 1 от НПК е бил длъжен да констатира и отстрани по реда на чл. 335, ал. 2 от НПК служебно и без да е изрично сезиран от страните, доколкото се касае до неспазване на правила с изключително значение за основните права на подсъдимия. Видно от приложения протокол от съдебно заседание на 16.09.2014 г. по НОХД № 1382/2014 г. по описа на ШРС (л. 25 – 32 от делото), след изслушване на последната дума на подсъдимия Г. съдът е пристъпил директно към публично обявяване на диспозитива на присъдата си, нарушавайки установената от чл. 300, чл. 301, чл. 310, ал. 1 от НПК поредност на свързаните с постановяването на присъдата съдебни действия. В цитирания съдебен протокол липсват каквито и да е констатации относно обстоятелствата по чл. 300 от НПК – че след изслушване на последната дума на подсъдимия, съдът се е оттеглил на тайно съвещание, за да постанови присъдата си. Тъй като съгласно чл. 131 от НПК протоколът от съдебното заседание е доказателственото средство, с което се удостоверяват извършените процесуални действия и реда, по който са извършени, отсъствието в съдържанието му на данни по чл. 300 от НПК обуславя извод, че тези съдопроизводствени действия не са били осъществени.
Постановяването на присъдата и публичното й обявяване са самостоятелни задължителни етапи от стадия на съдебното заседание, уредени от отделни разпоредби – чл. 300 и чл. 310, ал. 1 от НПК. Обявяването на съдебния акт обезателно се предхожда от тайно съвещание, което обстоятелство следва да бъде отразено в съдебния протокол. Процесуалните действия по оттеглянето на съда на съвещание са с фундаментално значение за законосъобразното развитие на процеса, тъй като по време на тайното съвещание се постановява присъдата – решават се въпросите по чл. 301, ал. 1 и ал. 2 от НПК, изготвя се и се подписва диспозитива на съдебния акт. В регламента на този задължителен етап от съдебното заседание намират проявление редица основополагащи начала на наказателния процес – установеният в чл. 10 от НПК принцип на независимостта на съда, процесуално гарантиран и чрез тайната на съвещанието – чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от НПК, принципът на непосредствеността по чл. 18 от НПК, в частност произтичащото от него изискване на чл. 259 от НПК за непрекъснатост на съдебното заседание; решаването на делото по вътрешно убеждение на решаващия съдебен орган (чл. 14, ал. 1 от НПК), правилното формиране на което включва задължението на съда да вземе решение след внимателна проверка на всички доказателствени материали по делото, вкл. и оправдателните доказателства; осигуряването на правото на защита на обвиняемия, който има право тезата да му да бъде обсъдена и да получи отговор на доводите и възраженията си и др. Поради това пропускането на етапа на тайното съвещание всякога изцяло опорочава съдебния акт и представлява съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните.
И в случаите, когато съгласно чл. 28, ал. 1, т. 1 от НПК делото е разгледано в едноличен състав, съдът не е освободен от безусловното задължение да проведе тайно съвещание. В такива хипотези съдът не се „съвещава сам със себе си”, а обективира с процесуалното си поведение, че присъдата му е постановена стриктно съобразно процесуалните изисквания. Независимо от числеността на състава му, с оттеглянето си на тайно съвещание съдът манифестира пред страните, че е непредубеден и безпристрастен, каквото външно впечатление напълно се заличава, ако съдебните действия по чл. 300 от НПК бъдат пропуснати.
Констатираното абсолютно съществено процесуално нарушение обуславя основателност на искането за възобновяване и налага отмяна на въззивното решение и на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ШРС от стадия на съдебното заседание.
2. ШОС е допуснал съществено процесуално нарушение, като в мотивите на решението си (стр. 19, стр. 20, стр. 21) е интерпретирал показанията на св. А. А. от досъдебното производство, без същите да са надлежно включени в доказателствения материал по предвидения от НПК ред. Видно от протокола от съдебно заседание на 17.07.2014 г. (стр. 7 от НОХД № 1382/2014 г.), по искане на прокурора ШРС е прочел показанията на св. А., дадени в хода на проведеното бързо производство № 750/2014 г. по описа на РУ на МВР – Шумен на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК, като по същия начин е процедирал и по отношение на показанията на свидетеля Р. Р. (стр. 9 от НОХД № 1382/2014 г.). По реда на чл. 281, ал. 1 от НПК могат да бъдат прочетени само дадените по същото дело пред съдия в досъдебното производство свидетелски показания, а в разглеждания случай нито св. А., нито св. Р. са били разпитани по реда на чл. 223 от НПК. И в двата случая определенията на първоинстанционния съд са напълно немотивирани, без да е взето становището на подсъдимия и защитника му, поради което няма как да се прецени дали са съществували предпоставки за приобщаване на свидетелските показания от досъдебното производство, а при положителен отговор – по коя конкретно хипотеза от предвидените в чл. 281 от НПК. Непосредствеността е въздигната в основно начало на наказателния процес и същността й се изразява в това, че съдът е задължен да основава решенията си само върху доказателствени материали, събрани и проверени лично от него, освен в предвидените от закона изключения. Щом показанията на свидетелите, в частност на св. А., от досъдебното производство не са били законосъобразно приобщени към доказателствения материал, за съдебните инстанции съществува забрана да ги обсъждат при анализа на доказателствата и вземат предвид при извеждането на крайните си изводи.
3. За да обоснове осъдителните изводи на присъдата, първоинстанционният съд в мотивите си (стр. 35 от НОХД № 1382/2014 г.) недопустимо е противопоставил поведението на осъдения Г. при съставянето на акта за установяване на административно нарушение от 02.07.2014 г. (че собственоръчно без възражения подписал акта) на застъпената от него защитна позиция при разпита му като обвиняем на 07.07.2014 г. (когато отрекъл да е управлявал автомобила).
Обстоятелството, че осъденият без възражения е подписал акта за установяване на административно нарушение, съвсем не е своеобразно „извънсъдебно признание”, както очевидно е счел съдът. Фактът на подписване на акта и отразените в него изявления на подсъдимия сами по себе си не представляват доказателства – преки или производни, нито са доказателствени средства, поради което не могат да се противопоставят и да заместват регламентираните в НПК доказателствени източници, какъвто са обясненията на обвиняемия, респ. подсъдимия.
Процесуалното поведение на обвиняемия/подсъдимия в наказателния процес също не е нито доказателство, нито доказателствено средство. Възможността за лансиране на защитни тези е израз на гарантираното от процесуалния закон право на защита на подсъдимия. Защитната позиция на обвиняемия – дали да признае или да отрече инкриминираните факти – по силата на закона не може да се възвежда в доказателство, тъй като в противен случай би се стигнало до противоречие с презумпцията за невиновност, прехвърляне на тежестта на доказване и отричане на правото на защита.
Първоинстанционният съд (стр. 35 от НОХД № 1382/2014 г.) очевидно тенденциозно е свързал депозираните в досъдебната фаза на 07.07.2014 г. показания на свидетелите Р. и А. с дадените на същата дата обяснения на искателя и показания на св. А.. По отношение на последния, следва да се отбележи, че в приложените материали от проведеното бързо производство липсват данни за проведен друг разпит на св. А., освен първоначалния от 02.07.2014 г., с който е започнало бързото производство, поради което остава неясна констатацията на ШРС (л. 35 от НОХД № 1382/2014 г.) за заета в хода на досъдебното производство от св. А. „коренно противоположна” от първоначалната позиция. По отношение на обясненията на обвиняемия Г. пък съдебните инстанции не е следвало да игнорират факта, че той е бил привлечен в това му процесуално качество с постановление от 04.07.2014 г., предявено му на 07.07.2014 г., като от този момент е бил уведомен за правата си на обвиняем, а едва при разпита му, проведен също на 07.07.2014 г., е получил за първи път възможност да изложи версията си за случилото се и да поиска събирането на доказателства.
4. Останалите оплаквания на искателя са неоснователни и не съставляват самостоятелни основания за възобновяване на делото.
Възраженията относно претендираните нарушения на правото на осъдения да присъства при разпитите на свидетелите на досъдебното производство и на чл. 107, ал. 3 от НПК с оглед отказа на прокурор от РП – Шумен да допусне извършването на очна ставка между обвиняемия и св. А. са обсъдени от въззивния съд на л. 23 от ВНОХД № 447/2014 г. по описа на ШОС, като правилно е прието, че съгласно разпоредбите на чл. 224 и чл. 143, ал. 1 от НПК органите на досъдебното производство разполагат с дискреция да разрешат или не присъствието на обвиняемия и защитника му при разпита на свидетели и да преценят необходимостта от извършване на определени действия по разследването.
Не е налице допуснато съществено нарушение с оглед обстоятелството, че в досъдебната фаза процесуални действия са били осъществявани, освен от определения разследващ орган ст. разследващ полицай Д., и от страна на други лица (Ю. Х., И. И., С. С.) без постановление за възлагане на следствени действия. Видно от задължителните реквизити на протоколите за разпит на св. Р. Р. и св. Р. М. (л. 7 и л. 8 от БП № 750/2014 г. по описа на РУ на МВР – Шумен) и протокола за предявяване (л. 26 от БП № 750/2014 г. по описа на РУ на МВР – Шумен), Ю. Х. и И. И. са разследващи полицаи, поради което по арг. от чл. 194, ал. 3 и чл. 218, ал. 1 от НПК за извършване на отделни действия по разследването от тяхна страна не е необходимо изрично възлагане. Такова не се изисква и за проведения разпит на св. А. от полицейския орган при РУ „Полиция” – Шумен – С., тъй като това действие по разследването е било извършено при условията на чл. 212, ал. 2 от НПК. Визираната хипотеза е една от предвидените в чл. 194, ал. 3 от НПК, при които полицейските органи в МВР могат да извършват действия по разследването без възлагане от прокурор, следовател или от разследващ полицай.
ВКС не споделя и аргументите за нарушено право на защита на осъдения Г., който твърди, че не е бил своевременно информиран за правата си на обвиняем от момента на изготвянето на протокола за разпит на св. А.. В разглеждания случай на основание чл. 356, ал. 3 от НПК със съставянето на акта за първото действие по разследването – протокола за разпит на св. А. – бързото производство се счита за образувано. Разпитът на св. А. не е едновременно и действие по разследването срещу осъдения Г., каквото е изискването на чл. 356, ал. 4 от НПК, поради което качеството му на обвиняемо лице е възникнало в по-късен момент – с привличането му за обвиняем и предявяването на постановлението за привличане.
Допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на чл. 118, ал. 2 от НПК с разпита в качеството на свидетел на полицейския служител С. С. (който в хода на досъдебното производство е разпитал св. А.) е отстранено от въззивния съд, който е изключил от доказателствения материал показанията на св. С.. В тази връзка за второинстанционния съдебен състав не е съществувало задължение да изследва отражението на допуснатото процесуално нарушение върху правилността на вътрешното убеждение на ШРС. Като инстанция по фактите, въззивният съд разполага с правомощия да формира суверенно вътрешно убеждение въз основа на собствен независим анализ и преценка на доказателствените материали.
На последно място, приложеният акт за установяване на административно нарушение е писмено доказателство относно залегналите в него констатации, като съдържанието му без съмнение може да бъде оборвано, респ. подкрепяно, с всякакви други доказателствени материали. Неговата доказателствена стойност следва да се преценява с оглед истинността на съдържанието му, а не на основата на неоснователно претендираното от искателя формално основание – че не бил приобщен като доказателство от разследващия орган. Поначало всички доказателствени материали следва да се допускат след преценка на органите на досъдебното производство или съда за тяхната допустимост, относимост и необходимост. Писмените доказателства могат да бъдат включени в доказателствената съвкупност и чрез фактическото им представяне и прилагане към делото. В случая отсъствието на нарочен акт на разследващия орган за допускането на документа не компрометира доказателственото му значение. Той е бил предявен на обвиняемия и защитника му, а в съдебно заседание на 16.09.2014 г. (л. 27 от НОХД № 1382/2014 г.) е бил прочетен по реда на чл. 283 от НПК заедно с останалите писмени материали, поради което няма основания за изключването му от подлежащата на оценка годна доказателствена база.
Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 447/2014 г. по описа на Шуменския окръжен съд, НО.
ОТМЕНЯ въззивно решение № 111 от 17.11.2014 г., постановено по ВНОХД № 447/2014 г. по описа на Шуменския окръжен съд, НО, както и потвърдената с него присъда № 82 от 16.09.2014 г. по НОХД № 1382/2014 г. на Шуменския районен съд, като ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Шуменския районен съд от стадия на съдебното заседание.
Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.