ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 179
София, 16. февруари 2012 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1040 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Варненския апелативен съд от 02.03.2011 г. по гр.д. № 685/2010, с което е потвърдено решението на Разградския окръжен съд от 20.10.2010 г. по гр.д. № 79/2010, с което е уважен до размера на 60.000 лева предявеният иск за обезщетение на неимуществените вреди от неоснователно и продължило над разумния срок обвинение по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ.
Недоволна от решението е П. на Р. Б., която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за тежестта на пострадалия да докаже причинната връзка между увреждащото деяние и претърпените болки и страдания и по материалноправния въпрос за значението на вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата Ц. К. Ц. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от 09.01.1992 до 11.06.2007 г. ответникът е поддържал обвинение срещу ищеца в запалване на чужд имот по непредпазливост, от което е последвала смъртта на две лица и значителни имуществени вреди. В резултата на повдигнатото обвинение ищецът е изгубил своя авторитет и доверието, с което се е ползвал и след напускане на работа е бил затруднен да си намери друга – съответна на квалификацията и опита му, самоизолирал се е от обществото и близките си, развел се е и децата му са напуснали града, понасял е тежко приказките на хората, че е виновен за пожара, влошило се е телесното и психичното му състояние – заболял е от диабет с последващи усложнения диабетни ретинопатия и невропатия, също от парадонтит, алергия и смесено тревожно депресивно разстройство, които са провокирани или най-малкото с утежнено развитие от преживявания стрес, за които, както и за продължилото над разумния срок наказателно преследване е определено обезщетение по справедливост в размер на 60.000 лева.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият правни въпроси обуславят решението по делото, но те не са решени в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че в тежест на пострадалия е да докаже по несъмнен начин причинната връзка между деянието и вредата и тази връзка се установява от съвкупната преценка на всички обстоятелства по делото, а не само от заключенията на приетите експертизи. Съдът е съобразил и установената съдебна практика, че правно значение за размера на обезщетението има както тежестта на обвинението и приложените мерки на процесуална принуда, така и продължителността на наказателното преследване.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Варненския апелативен съд от 02.03.2011 г. по гр.д. № 685/2010.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.