О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
София, 20.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1095/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ответника по исковата молба [фирма] – Р. у. З. р. – С., против въззивно решение от 27.5.2011 г. по гр.д.№13796/2010 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ-А г.о.
С обжалваното решение е отменено решение №ІІ-75-93/07.9.2010 г. по гр.д.№43378/2008 г. по описа на Софийския районен съд, г.к., 75 състав, с което е отхвърлен предявения от А. И. А. от [населено място] против [фирма] – Р. у. З. р. – С., с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, и искът е уважен.
Въззивната инстанция е приела, че работодателят не е доказал наличието на основание за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.2, предложение второ КТ, тъй като не се установява да е взето решение от компетентен орган, както и че липсват доказателства за създаване на процесната длъжност в предприятието с оглед изпълнение на съдебно решение за възстановяване, както и взето решение за премахването й и за закриване на дейността.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че от представеното като доказателство, действащо към месец октомври 2008 г. длъжностно щатно разписание е видно, че длъжността “началник отдел “Енергиен” не съществува, тъй като е съкратена в длъжностното разписание, в сила от 01.3.2003 г., видно от представените длъжностни разписания от 2002 г. и 2008 г. Твърди се също така, че е налице реално съкращаване в щата, извършено от директора на ТП “С.”, което се установява от съпоставка на длъжностни разписания за 2002 г.-, действащо към 01.3.2003 г. и към месец октомври 2008 г., а отдел “Енергиен” не съществува. Сочи се, че неправилно въззивната инстанция е приела, че отдела и звено ПРВД са идентични, а длъжността на ищеца е идентична с длъжност “ръководител ПРВД”. Навежда се довод, че извършените по целесъобразност промени са съобразени с производствено-експлоатационния процес, наложени са от необходимостта за оптимизиране дейността в отделите и специализираните звена. Досежно новообразуваното специализирано звено се твърди, че осъществява по-широка многофункционална дейност, като преобладаваща е дейността, свързана с изпълнение на СМР и реконструкция на сградния фонд на поделението. Прави се оплакване, че мотивите на въззивния съд, касаещи липса на решение на компетентния орган за съкращаване в щата са необосновани. Поради това се твърди, че са налице основания за касационна отмяна на обжалваното решение по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът по касация – А. И. А., е депозирал писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответницата по касация намира, че не са налице основания за допустимост на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. От съдържанието на изложението може да се направи извод, че не са формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са решаващи за изхода от спора. Налице е излагане изцяло на касационни оплаквания, свързани с основанията на чл.281, т.3 ГПК, и доводи по съществото на спора, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 27.5.2011 г. по гр.д.№13796/2010 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ-А г.о., по касационна жалба, вх.№54611/14.6.2011 г., подадена от Б. п.” ЕАД – Р. у. З. р. – С.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: