2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 197
София, 20.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1023/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Д. Д. – процесуален представител на [фирма] -Я., против въззивно решение №87/16.5.2011 г. по гр.д.№142/2011 г. по описа на Ямболския окръжен съд, IV-ти граждански състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №781/19.01.2011 г. по гр.д.№2021/2010 г. по описа на Ямболския районен съд, VI-ти граждански състав, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] -Я., против С. Р. С. от [населено място], иск с правно основание чл.74, ал.1 и ал.2 КТ, за обявяване недействителността на трудов договор №3/06.6.2008 г.
Въззивната инстанция е стигнала до решаващ извод, че атакуваният с предявения иск трудов договор не е недействителен, тъй като пълномощното на лицето, подписало трудовия договор с ответника по исковата молба е имал пълномощия да подписва всякакъв вид договори, включително и трудови. В подкрепа на извода си окръжният съд е приел, че в пълномощното липсва изрично отбелязване, че от посочените договори се изключват трудовите.
В изложението по чл.284, ал.З, т.1 ГПК се твърди, че въззивната инстанция се произнесла по материалноправни въпроси, а именно -„Нищожен ли е поради липса на съгласие и/или на представителна власт сключването на трудов договор от пълномощник с пълномощно, което му дава право да сключва всякакъв вид договори във връзка с търговската дейност на търговеца ?“ и „Задължителен елемент на упълномощаването ли е да договаря работно време, почивки и трудово възнаграждение и длъжностна характеристика без да има право по пълномощното?“. По тези въпроси като противоречиви на обжалваното решение се сочат: решение №1066/18.11.2008 г. по гр.д.№4247/2007 г. на ВКС, III г.о.; решение №245/29.3.1999 г. по гр.д.№643/1998 г. на III г.о.; р.№17/12.01.1995 г. по гр.д.№7626/1995 г. на IV г.о.; р.№1419/17.01.1995 г. по гр.д.№877/1994 г. на II г.о. и р.№153/03.11.1958 г. по гр.д.№116/1958 г. на ОСГК. По тези въпроси се иска допускане на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Освен посочените въпроси се поставя и трети въпрос – “ Може ли да се приеме, че плащанията в изпълнителното производство, на основание влязло в сила решение представляват извършени действия по изпълнение и потвърждаване съгласно чл.42 ЗЗД ?“По този въпрос се иска допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.З ГПК
Ответницата по касация – С. Р. С., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на IV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
В. решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения:
По първия от поставените въпроси, а именно „Нищожен ли е поради липса на съгласие и/или на представителна власт сключването на трудов договор от пълномощник с пълномощно, което му дава право да сключва всякакъв вид договори във връзка с търговската дейност на търговеца ?“, не е налице твърдяната от касационния жалбоподател противоречива съдебна практика между обжалваното решение и посочените и представени с изложението. В нито едно последните не са обсъждани факти и обстоятелства, свързани с поставения въпрос, а проблемите обсъждани в тях имат общ и принципен характер и са свързани с приложението на чл.42 3ЗД.
Изложеното се отнася и до втория от въпросите „Задължителен елемент на упълномощаването ли е да договаря работно време, почивки и трудово възнаграждение и длъжностна характеристика без да има право по пълномощното?“, а освен това той е свързан изцяло с първия въпрос.
В. решение не следва да бъде допуснато и по третия въпрос – “ Може ли да се приеме, че плащанията в изпълнителното производство, на основание влязло в сила решение представляват извършени действия по изпълнение и потвърждаване съгласно чл.42 ЗЗД ?“, тъй като той изобщо не е бил обсъждан от окръжния съд..
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №87/16.5.2011 г. по гр.д.№142/2011 г. по описа на Ямболския окръжен съд, IV-ти граждански състав, по касационна жалба, вх.№2342/13.6.2011 г., подадена от адв. Д. Д. -процесуален представител на [фирма] -Я..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: