Р Е Ш Е Н И Е
№ 414
София, 20 ноември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на ….петнадесети октомври….. две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ :ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ТАТЯНА КЪНЧЕВА
при участието на секретаря…НАДЯ ЦЕКОВА……и в присъствието
на прокурора …….ПЕТЯ МАРИНОВА…..….изслуша докладваното от
съдия Т. Кънчева касационно дело № 393 по описа за 2008 година
Касационното производство е образувано по протест на Софийската апелативна прокуратура срещу въззивна присъда № 9/ 06.03.2008 г. на Софийския апелативен съд.
В протеста е посочено, че присъдата е постановена в нарушение на закона- касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 НПК. В допълнението към него са развити съображения за пороци при формиране вътрешното убеждение на съда при установяване на обективната истина, довели до неправилното оправдаване на подсъдимите. Предлага се присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста. Счита, че фактическите изводи на съда почиват само на част от събраните доказателства, а мотивите са противоречиви.
Защитата на подсъдимите намира, че протестът е неоснователен. Акцентира върху обстоятелството, че доводите в него имат отношение към друго, нерелевирано касационно основание. Моли присъдата да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваната присъда в пределите по чл.347 НПК установи следното:
С присъда № 27/ 28.06.2007 г. Софийският градски съд признал подсъдимите К. Д. А. и В. Н. К. за виновни в това, че на 08.10.1998 г. в съучастие помежду си, първият като извършител, а вторият като помагач, чрез използване на техническо средство отнели лек автомобил “Хюндай Галопер” на стойност 25 млн. /стари/ лева, от владението на Л. Е. , като кражбата е в големи размери и на основание чл.195 ал.2 вр. ал.1 т.4 вр. чл.20 ал.2 за А. и чл.20 ал.4 за К. ги осъдил на по три години лишаване от свобода, условно, с три годишен изпитателен срок. С присъдата оправдал подсъдимите по обвинението по чл.196а НК, както и по обвиненията за извършени престъпления по чл. 214 ал.2 т.2 вр. чл.213а ал.3 т.4 НК и по чл.194 ал.1 НК.
С атакуваната по настоящото производство въззивна присъда Софийският апелативен съд отменил присъдата в осъдителната й част и признал подсъдимите за невинни по обвинението да са извършили кражбата на лекия автомобил. Потвърдил присъдата в оправдателната й част.
Подаденият от Софийската апелативна прокуратура протест е бланкетен, като в него е отразено, че въззивният съд е нарушил материалния закон, като го е приложил неправилно с оглед събраните гласни и писмени доказателства по делото. Релевирано е само касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 НПК и на тази база се иска връщане на делото. Развитите в допълнението към протеста доводи и съображения очевидно не се отнасят до съдържанието на това касационно основание, тъй като сочат на оспорване на фактическите констатации относно авторството на престъпленията. Върховният касационен съд няма правомощие да приема нови фактически положения, а извършва проверка за законосъобразност на присъдата/решението въз основа на приетите такива от инстанциите по същество. Когато обжалвалата с. счита, че анализът на доказателствените материали налага други фактически изводи, то следва да оспори законосъобразността на съдебния акт и на плоскостта на касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 НПК. Съдебния състав обаче намери, че макар протестът да не съдържа изрично позоваване на касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 НПК, той следва да бъде разгледан по същество, защото при оплакване за неправилно оправдаване на подсъдимите в разрез със събраните доказателства, несъмнено се релевира и оплакване за нарушения на процесуалния закон.
Върховният касационен съд не споделя възраженията в протеста, че фактическите изводи на Софийския апелативен съд са неправилни. Съдът е изпълнил добросъвестно задължението си да провери изцяло обосноваността на първоинстанционната присъда, като за изясняване на обективната истина е провел и допълнително съдебно следствие. Направил е собствен внимателен, обективен и пълен анализ на доказателствената съвкупност, събрана в двете съдебни инстанции и е мотивирал детайлно защо не възприема изводите на градския съд относно авторството на двамата подсъдими. Мотивите към присъдата са изключително подробни и задълбочени, като съдържат обсъждане на всеки един детайл на гласните доказателствени средства. Съдът е изложил подробни съображения защо дава вяра на една част от доказателствените средства, а други отхвърля като неубедителни, така както изисква нормата на чл.339 ал.2 НПК.
Правилен е изводът на съда, че обвинителната теза не е подкрепена категорично от събраните по делото доказателства, както повелява нормата на чл.303 НПК. Обясненията на двамата подсъдими не са оборени от другите доказателства, поради което няма основание за отхвърляне на достоверността им. Подсъдимият А. не е разпознат от свидетелите Г като човекът, привел в движение процесния автомобил. В показанията си те описват лицето, посочвайки ръстта, теглото и облеклото му и това описание не съвпада с физическите данни на този подсъдим. По изследваните веществени доказателства- два броя угарки с номера 3 и 4, иззети от автомобила, е открит генетичен материал, различен от този и на двамата подсъдими и съгласно заключението на експертизата за ДНК анализ цигарите не са изпушени от тях. База за категорични изводи по авторството съдът с основание не е намерил и в заключението на съдебно-медицинската експертиза № 8/99 г., тъй като това изследване се основава на кръвногрупова принадлежност и експертите сочат, че е възможно другите две цигари- номера 1 и 2- да са изпушени както от А. , така и от всяко лице, носител на същата кръвна група. Изцяло неоснователно е искането в протеста съдът да приеме, че тези цигари са пушени от А. , защото, поради липса на достатъчен за изследването генетичен материал, ДНК експертизата не давала категоричен отговор и нито отхвърляла, нито потвърждавала такава възможност. Подобно произволно и логически неиздържано умозаключение не може да стои в основата на изводи относно автора на деянието и е опит да се прехвърли тежестта на доказване от обвинението към подсъдимия. От отрицателния факт, че върху угарките няма генетичен материал, не може да се направи положителен извод, че цигарите са пушени от подсъдимия А.
Съдът е дал пълен и мотивиран отговор защо кредитира като достоверно твърдението на А. , че към момента на деянието се е намирал в І РПУ на МВР и не може да е автор на кражбата. Проверил е обясненията му, като ги е съпоставил не само с показанията на свидетеля Б, но с тези на свидетелите Б, П. и А. Заявеното от тези свидетели, разгледано в контекста и на твърденията на св. Ж св. Бързашки, че никога не са виждали А. преди началото на съдебния процес, са дали основание на апелативния съд да кредитира като достоверни показанията на Б. , че в часовете около обяд А. е бил с него в полицейското управление, за да даде информация във връзка с изчезването на непълнолетно момиче. В тази връзка оплакванията в протеста, че съдът не бил проверил в достатъчна степен достоверността на свидетелските показания на Б. са лишени от фактическо основание. Неоснователно се вменява в задължение на съда, десет години след деянието, да търси тефтерчето на Б. , призовката на А. и да измерва разстоянието от І РПУ до Аерогара София, защото това са действия по разследването, които е следвало да бъдат извършени далеч преди началото на съдебния процес.
Софийският апелативен съд е обсъдил надлежно и факта, че в лекия автомобил е открит пръстов отпечатък на подсъдимия А, но законосъобразно е приел, че това косвено доказателство е индиция за съприкосновението му с автомобила, но не достатъчно за безспорни изводи по авторството и не може да бъде противопоставено на факта, установен след съвкупния анализ на останалите доказателства, че по време на кражбата А. се е намирал на място, различно от паркинга на Аерогара София. Изводът на контролираната инстанция за отсъствието на достатъчно по обем, категоричност и тежест доказателства в подкрепа на обвинителната теза, че А. е физическия извършител на кражбата на автомобила е изведен при спазване на процесуалните изисквания по чл.13 и чл.14 от НПК, поради което не подлежи на преоценка от този съд.
Вярно е и становището на съда, че оправдаването на обвинения в извършителство на престъплението деец води по необходимост до оправдаване и на този, който се сочи за негов помагач. Съучастническата престъпна дейност изисква общност на умисъла у дейците, тъй като помагачът предварително се ангажира да подпомага извършителя в извършване на конкретното престъпление. Когато извършителят на престъплението е неизвестен, не е възможно фактически и юридически да се установи и помагача.
Независимо от това, съдът е анализирал доказателствените средства, относими за изясняване на внемената на К. престъпна дейност и е изложил изключително убедителни аргументи за извода, че от тях не могат да бъдат установени фактите по обвинението. На първо място са обсъдени и внимателно проверени дадените пред апелативния съд обяснения от този подсъдим. Съдът е установил, че всеки факт, съобщен от К. се подкрепя от други гласни и писмени доказателствени средства, поради което ги е ценил като достоверни. Обсъдил е също много внимателно показанията на пострадалия Е. , тъй като те са основното доказателствено средство, върху което първоинстанционният съд е изградил изводите си по авторството, като е мотивирал защо не може да им се довери безрезервно. Този свидетел не отрича, че веднага след кражбата е заподозрял подс. К. и е предприел активни действия за потвърждаване на субективната си увереност и за разобличаването му- провокирал е разговори по темата, които записвал с касетофон, ангажирал е хора за проследяването и фотографирането му, настоявал за срещи със св. М, като го молел за съдействие за връщане на автомобила, както и да посредничи при предаване на парите. Съдът е установил обаче, че убедеността на Е. във вината на К. е толкова силна, че е довела до предубеденост, а от там и до неубедителност на показанията му . Показанията на част от останалите свидетели категорично опровергават някои от твърденията му. Свидетелите Г. , П. и Т. отричат въобще да са подслушали разговор между подсъдимите в клуб “Биад”, в който да е ставало дума за откупа за автомобила, а свидетелите Ж не потвърждават, че автомобилът на К. е бил на паркинга, когато с неговия персонален чип е излязъл л.а. “Хюндай”. Категорични данни за установяване на факта на използване на чипа от лице, различно от К. съдът не е намерил и в писмените доказателства- служебна бележка и дневна информация за входящите и изходящи автомобили, тъй като електронната система отчита и записва само деня, но не и часа на преминаването им през бариерата. Не е потвърдено от други доказателства твърдението на Е. , че при използването на чипа, автомобилът на К. е бил на паркинга, още повече, че подсъдимият е имал повече от един автомобил. Съдът е изискал информация от “Мобиком” ООД за проверка на твърдението на Е. за водени телефонни разговори между К в деня на кражбата и е установил, че сочените мобилни телефони не са регистрирани на подсъдимите. Затова касационната инстанция намира за неоснователно възражението в протеста, че съдът неправилно е игнорирал показанията на този свидетел, че не е обсъдил служебната справка, а също така показанията на св. М, дадени на досъдебното производство.
За последното възражение следва да се отбележи, че то не държи сметка за настъпилата законодателна промяна и процесуалната невъзможност за прочитане приобщаване на показанията на този свидетел без съгласието на страните по делото. Такова съгласие защитата не е дала, съдът не е чел показанията на М. от досъдебното производство и няма как да ги обсъди и постави в основата на съдебния акт. Факти за участие на К. в изнудването на Е. съдът не е установил при анализа на доказателствената съвкупност, липсват и доказателства, събрани посредством специални разузнавателни средства, въпреки твърдението на пострадалия, че полицията и РЗБОП са били уведомени за случая. Софийският апелативен съд е направил необходимото за изясняване на обективната истина по делото, по свой почин и по искане на страните е събирал доказателства, но от съдържанието им, което внимателно е анализирал и оценил добросъвестно и при спазване на правилата на формалната логика, не е установил по категоричен и несъмнен начин авторството на подсъдимия К в инкриминираните деяния.
При така установените факти, които не подлежат на преоценка от касационната инстанция, защото са изяснени в съответствие с изискванията на процесуалния закон, подсъдимите законосъобразно са оправдани по повдигнатите им обвинения. В протеста липсват самостоятелни доводи за незаконосъобразност на присъдата, извън вече обсъдените по отношение начина на формиране на вътрешното съдийско убеждение относно фактите, поради което настоящият касационен състав няма какво повече да добави към изложеното. К. правилна и законосъобразна въззивната присъда следва да бъде оставена в сила.
При тези съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 9/ 06.03.2008 г.на Софийския апелативен съд, НО, І състав, постановена по внохд № 1091/07 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: