О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 195
гр.София, 20.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
петнадесети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 67/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на П. Н. Р. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Разградски окръжен съд № 95 от 24.10.2011 г. по гр.д.№ 225/ 2011 г. с което, след като е отменено решение на Разградски районен съд по гр.д.№ 379/ 2011 г., са отхвърлени предявените от касатора против П. г. по с. с. „Х. А.”, [населено място], искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на жалбоподателката, извършено със заповед № 351/ 03.05.2011 г. на директора на гимназията, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител по животновъдство” и за осъждане на гимназията да заплати обезщетение за оставане без работа в размер 1 342,68 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката повдига процесуалноправните въпроси длъжен ли е въззивният съд да обсъжда важни доказателства по делото и за значението на отказа на първоинстанционния съд да допусне съществени за предмета на спора доказателства, както и материалноправните въпроси има ли виновно поведение на работника, ако не се е явил на работа по обективни причини и длъжен ли е съдът при спор за законност на дисциплинарно уволнение да извърши контрол на преценката на работодателя по чл.189 ал.1 от КТ. Счита, че по тези въпроси има противоречива практика, както и че въззивният съд ги е разрешил в противоречие с практиката на ВКС. На тези основания моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касация П. г. по с. с. „Х. А.” не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел за установено, че страните са били в трудово правоотношение, по което ищцата не е изпълнила задължението си да се яви на работа на 31.03.2011 г. и на 01, 05, 06, 07 и 08.04.2011 г. Явила се е на работа на 04.04.2011 г. и е провела учебни занятия, но за останалите дни не й е разрешено ползването на отпуск и не е правила искане за такъв. В ответната гимназия до 2010 г. е съществувала практика отпуските на учителите по време на ваканциите на учениците да се разрешават неформално от директора по направено устно искане. През 2011 г. обаче била променена нормативната уредба и директорът е наредил всички учители да ползват отпуск само след подадена писмена молба и дадено писмено разрешение. При тези факти е изведено, че неявяването на работа съставлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, като не са налице обективни причини за неявяване на ищцата на работа в посочените дни. Обсъдени са и са отхвърлени доводите на ищцата за липса на вина при извършване на нарушението, както и доводите че наложеното наказание не съответства на тежестта на уволнението. Счетено е, че дисциплинарното уволнение е адекватно наказание за период на неявяване на работа с такава продължителност и като краен извод е прието, че уволнението е извършено законно.
При тези изводи на въззивния съд нито един от поставените от жалбоподателката въпроси не обуславя въззивното решение. Въззивният съд не е изложил мотиви, че не се счита длъжен да обсъжда доказателствата по делото, нито пък фактически е избегнал изпълнението на това си задължение. Напротив, в обжалваното решение всички доказателства (включително обясненията на директора на гимназията, които ищцата счита, че не са взети предвид) са обсъдени и анализирани. Резултатът от анализа в производството по чл.288 от ГПК не може да бъде обсъждан, тъй като при разглеждане на въпроса за допускане на обжалването, съдът не може да проверява обосноваността на въззивното решение.
Въпросът за значението на отказа на първоинстанционния съд да допусне съществени за предмета на спора доказателства също не обуславя въззивното решение, тъй като пред въззивния съд ищцата не е повдигала този въпрос. Съответно закономерно той не е разрешаван при постановяване на обжалваното решение, тъй като не е имало оплакване от страните в тази връзка. Що се касае до самото първоинстанционно производство, то е без значение при касационното обжалване. Пред ВКС подлежат на обжалване въззивните решения, които са по същество на спора и само разрешените в тях правни въпроси (а не и тези в първоинстанционния акт) са предмет на разглеждане.
Повдигнатите от жалбоподателката материалноправни въпроси също са без значение за спора, тъй като, на първо място, съдът не е приел наличие на обективни причини за неявяване на жалбоподателката на работа. Както ВКС отбеляза, фактическите изводи на въззивната инстанция в производството по чл.288 от ГПК не могат да бъдат контролирани. А тъй като фактическият извод е, че няма обективни причини за неявяването на жалбоподателката, правният въпрос дали евентуално при наличие на такива поведението й би се явило виновно, няма значение за изхода от спора. Няма такова значение и въпросът длъжен ли е съдът при спор за законност на дисциплинарно уволнение да извърши контрол на преценката на работодателя по чл.189 ал.1 от КТ. Въззивният съд не е държал мотиви, че такова задължение не е налице, а и фактически е проконтролирал тази преценка и е се е мотивирал защо я намира за правилна.
Поради изложеното по поставените от жалбоподателката правни въпроси обжалването не може да бъде допуснато и Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Разградски окръжен съд № 95 от 24.10.2011 г. по гр.д.№ 225/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: