О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
гр.София, 20.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
петнадесети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 92/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Л. Д. Д. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 18.10.2011 г. по гр.д.№ 5488/ 2011 г. С него частично е отменено и частично е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 9759/ 2010 г. и по този начин [фирма] е осъдено да заплати на касатора сумата 58 054,35 евро – неплатено трудово възнаграждение и сумата 5 006 евро – лихва за забава, а за разликата до пълните предявени размери от 59 000 евро и 6 975,95 евро исковете са отхвърлени. Изцяло са отхвърлени исковете за заплащане на сумите 200 000 евро – годишна премия за изпълнение на възложената работа съгласно трудов договор № 1 от 07.07.2008 г. и за сумата 6 000 евро – обезщетения при командироване, съгласно същия договор.
Въззивното решение се обжалва само от ищеца Д. и само в частта, отхвърляща исковете му. При липса на жалба от страна на ответника следва да се приеме, че в уважаващата исковете част това решение е влязло в сила.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС процесуалноправният въпрос длъжен ли е да разгледа спора по същество в неговата цялост, ако въззивникът не е посочил в жалбата конкретни пороци на решението във всичките му обжалвани части. Позовава се на решение на ВКС, ІІІ г.о., № 57 от 02.03.2011 г. по гр.д.№ 1416/ 2010 г. Повдига и още един процесуалноправен въпрос, който счита, че има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото: Допуска ли действащият от 2008 г. ГПК бланкетна жалба, предвид разпоредбите на чл.262 ал.1 и чл.260 т.3 от ГПК. На тези основания моли касационното обжалване да бъде дпуснато.
Ответникът по касация [фирма] не взема становище.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на обжалването е неоснователно.
Въззивният съд е приел, че няма право да разгледа по същество спора за дължимостта на претендираните от ищеца командировъчни обезщетения и годишна премия по причина, че във въззивната жалба ищецът не е посочил конкретни оплаквания от първоинстанционния съдебен акт в тази му част. Съдът е счел, че разпоредбата на чл.269 от ГПК апиори не му позволява да провери правилността на обжалваното решение в тези части. Следователно първият поставен от касатора процесуалноправен въпрос (длъжен ли е да разгледа спора по същество в неговата цялост, ако въззивникът не е посочил в жалбата конкретни пороци на решението във всичките му обжалвани части) обуславя въззивното решение. Той обаче не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Решение на ВКС, ІІІ г.о., № 57 от 02.03.2011 г. по гр.д.№ 1416/ 2010 г., на което касаторът се позовава, не дава на въпроса отговор, който да е различен от формулираният в обжалваното решение. ВКС изрично е приел, че в разглеждания от него казус въззивната жалба е съдържала оплакване срещу първоинстанционния съдебен акт в частта, оставяща без коментар възражение за изтекла погасителна давност. След като въззивното решение не е съдържало отговор на този довод, ВКС е извел, че то е постановено в съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът е длъжен да разгледа и разреши спора по същество, включително като обсъди направеното възражение за давност, което е повторено с въззивната жалба. Настоящият случай е различен, тъй като във въззивната жалба на касатора липсват каквито и да е възражения, свързани с решението на първата инстанция за отхвърляне на исковете за годишна премия и командировъчни обезщетения. Съобразена е установената практика, според която съдът проверява служебно единствено валидността на обжалваното решение и допустимостта му (в обжалваната част), но не и неговата правилност. Жалба без изложени конкретни съображения за неправилност на въззивно решение е допустима, но неефективна, тъй като не позволява друга проверка, освен за валидността и допустимостта на обжалваният акт.
Вторият процесуалноправен въпрос (допуска ли действащият от 2008 г. ГПК бланкетна жалба, предвид разпоредбите на чл.262 ал.1 и чл.260 т.3 от ГПК) не обуславя въззивното решение. Въззивният съд не е държал мотиви, че такава жалба се явява недопустима. Следователно както и да се отговори на поставения въпрос, това би било без значение за изхода от спора, а по ирелевантен за спора въпрос касационно обжалване не може да бъде допуснато (Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Следователно не се оправдават твърденията на касатора нито за наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, нито за тези по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК и касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 18.10.2011 г. по гр.д.№ 5488/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: