О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
София, 21.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №116/2012година.
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 3008/01.3.2011 г. по ч. гр. д. № 2342/2011 г. на Софийски градски съд, в.к. ІІ-Б отделение. С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на [фирма] срещу разпореждане от 26.01.2010 г. по ч. гр. д. № 852/2010 г. на Софийски районен съд, 113 състав, с което е отхвърлено подаденото от дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Р. В. К. и С. В. К., и двамата от [населено място], за сумите 6324,88 лв. – главница за употребена топлинна енергия, ведно със законната мораторна лихва от 1366,81 лева за забава от 01.02.2006 г. до 20.11.2009 г., както и законната мораторна лихва върху главницата от 25.01.2010 г. до изплащане на вземането.
В частната касационна жалба се прави искане за отмяна на въззивното определение като неправилно поради нарушения на закона. Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд е потвърдил отказа на първоинстанционния съд за издаване на заповед по чл.410 от ГПК, след като е обвързал редовността на заявлението с непредвидени в закона изисквания. Твърди, че заявлението е попълнено в съответствие с указанията в Приложение № 1 към издадената от министъра на правосъдието Наредба № 6/20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство и че пропускът да се отбележи в т.13 „Солидарна отговорност” вида на търсената от двамата длъжници отговорност – солидарна или разделна, не съставлява основание за отказ от издаване на заповед за изпълнение.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК не е формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, но обстоятелствата в изложението и в жалбата позволяват да се уточнят сочените като обуславящи за изхода на делото въпроси, които се свеждат до изискванията към съдържанието на заявлението по чл.410 от ГПК, последиците от неговата нередовност и процесуалната възможност съдът да дава указания за поправяне на заявлението.
Частният жалбоподател се позовава на необходимост от тълкуване на разпоредбата на чл.411, ал.2 ГПК, поради непълнота на правната уредба.
Върховен касационен съд, състав на ІV г.о., след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е потвърдил разпореждането за отхвърляне на подаденото от [фирма] заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжниците Р. В. К. и С. В. К., и двамата от [населено място], след като е възприел изцяло изводите на първоинстанционния съд за несъответствие на заявлението с изискването на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК за индивидуализация на претендираното парично вземане. Нередовността на заявлението е мотивирана с непосочването на вида отговорност на двамата длъжници в т.13 от утвърдения с Наредба № 6/20.02.2008 г. на министъра на правосъдието образец на заявление. Изложени са съображения, че отбелязването на вида отговорност е част от индивидуализацията на вземането, поради което пропускът да бъде извършено обуславя постановяване на отказ от издаване на заповед за изпълнение, съгласно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК. Съдът е стигнал до извод за липса на законова възможност за поправяне на нередовностите на заявлението по реда на чл.129, ал.2 от ГПК и е посочил, че с разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК изначалната нередовност на заявлението е приравнена на основание за неговото отхвърляне.
Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК процесуалноправен въпрос, с който е обосновано приложното поле на касационния контрол по чл.280, ал.1 от ГПК, несъмнено е обуславящ за изхода на конкретното заповедно производство. Разрешаването му от въззивния съд е обусловило отхвърлянето на подаденото от дружеството – частен жалбоподател, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с което е изпълнено общото изискване на чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационно обжалване.
Не са осъществени обаче допълнителните предпоставки, специфични за поддържаните от жалбоподателя основания по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Според указанията в т.3 и т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК се свързва с неправилна или нуждаеща се от осъвременяване съдебна практика и с необходимостта от създаване на съдебна практика по приложението на неясни, непълни или противоречиви закони. В разглеждания случай не е налице нито една от посочените хипотези, тъй като към настоящия момент вече е формирана константна и ненуждаеща се от осъвременяване практика на Върховния касационен съд по приложението на разпоредбите на чл.410 и чл.411 от приетия през 2007 г. Граждански процесуален кодекс, в частност – по значимите за изхода на делото процесуалноправни въпроси относно съдържанието на заявлението по чл.410 от ГПК, последиците от неговата нередовност и правомощията на съда при констатирането им. С поредица определения по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК на ВКС като например определение № 364/08.06.2009 г. по ч. т. д. № 385/2009 г.,ІІ т.о., определение № 420/25.06.2009 г. по ч. т. д. № 409/2009 г., ІІ т.о., определение № 117/06.03.2009 г. по ч. т. д. № 53/2009 г., І т.о., определение № 49/20.01.2011 г. по ч. т. д. № 705/2010 г., І т.о., определение №609/20.7.2011 г. по ч.т.д.№486/2011 г., ІІ т.о., и др., Върховният касационен съд се е произнесъл, че редовността на заявлението по чл.410 от ГПК е абсолютна процесуална предпоставка по чл.411, ал.2, т.1 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение. За да е редовно, заявлението трябва да съответства на изискванията на чл.410, ал.2 във вр. с чл.127, ал.1, т.4 от ГПК и да съдържа ясна и пълна индивидуализация на претендираното вземане; Несъответствието на заявлението с разпоредбата на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК е основание за постановяване на отказ от издаване на исканата заповед за изпълнение; Поради отсъствие на изрична законова разпоредба в заповедното производство и на препращане към разпоредбата на чл.129 от ГПК при констатирана нередовност на заявлението съдът не разполага с правомощия да дава указания на заявителя и да му предоставя срок за поправяне на заявлението, а процедира съобразно нормата на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК като се произнася с разпореждане едновременно по редовността и по основателността на подаденото заявление. При постановяване на обжалваното определение очевидно въззивният съд се е съобразил изцяло с цитираната практика като е отхвърлил заявлението на [фирма], поради констатираната негова нередовност, относима към индивидуализацията на претендираното вземане, а именно – непосочване на вида отговорност /солидарна или разделна/ на двамата длъжници, въведено в т.13 от утвърдения с Наредба № 6/20.02.2008 г. на министъра на правосъдието образец – Приложение № 1, като изрично изискване към съдържанието на заявлението по чл.410 от ГПК. Съответствието на въззивното определение с константната практика на ВКС е основание за недопускането на въззивното определение до касационен контрол.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 3008/01.3.2011 г. по ч. гр. д. № 2342/2011 г. на Софийски градски съд, в.к. ІІ-Б отделение, по подадена от „Т. С.” – [населено място],частна касационна жалба, вх.№23436/17.3.2011 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: