О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
Гр.С., 22.01.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети януари през двехиляди и петнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.5830 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. Е. Ц. срещу решение №.329/25.06.2014г. по г.д.№.405/14г. на Окръжен съд Русе – с което е отменено реш. №.202/14.02.14г. по г.д.№.2928/13г. на Районен съд Русе в осъдителната му част – с която [фирма] е осъдено да плати на Я. Е. Ц. на основание чл.55 ал.1 ЗЗД 7458лв., получени без основание по фактура №.13030234459/26.08.2010г., ведно със законната лихва считано от 17.05.2013г. до окончателното изплащане и разноски, вместо което предявеният иск е отхвърлен със съответно присъждане на разноски.
Ответната страна [фирма] не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД за неоснователно обогатяване за неоснователен и, като е отменил първоинстанционното решение в осъдителната му част, го е отхвърлил. За да достигне до този извод е приел, че страните са били обвързани от договор за присъединяване на имот към електропреносната мрежа – от табло НН до трафопост 345, като цената за присъединяване включва постоянна компонента /2316лв. с ДДС/ и променлива компонента /26лв. на линеен метър с ДДС/; последната се дължи за допълнително разстояние до мястото на присъединяване над 25м. и, определена на база дължина на трасето за полагане на кабел 395м., възлиза на 9620лв. Посочил е, че впоследствие цената за променлива компонента е била платена от ищеца /9621,48лв./ и имотът му е бил включен към електроразпределителната мрежа. Приел е, на база заключение на техническа експертиза, че мястото на присъединяване е именно трафопост 345 – от него е изведен кабелен електропровод, който, през изградена разпределителна касета, захранва имота на ищеца; че кабелното трасе до имота е 395м. /т.е. повече от 25м./ и за него се дължи цена /променлива компонента/ в размер на 9621,48лв. в съответствие с реш. на ДКЕВР №.Ц-002/29.03.02г. Заключил е, че при тези обстоятелства възраженията на ищеца, че мястото на присъединяване е изградената разпределителна касета, е неоснователно. Отразил е, че изграждането на разпределителна касета не променя обстоятелството, че захранващият кабел за имота на ищеца тръгва от трафопоста, а ирелевантно е и, че свързването е могло да се направи направо с трафопоста – тъй като касетата се явява съоръжение за пренос на електрическа енергия и нейното поставяне на трасето е чисто техническо решение на собственика [фирма]. Наредба №.6/9.06.04г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните мрежи дава право на ответното дружество като собственик на съоръжението за пренос на ел.енергия да го използва за присъединяване на обекти и на други потребители, стига да не се нарушават договорените мощности – което и е направено в случая. Приел е и, че променливата компонента в цената за присъединяване е обвързана с дължината на захранващото трасе и присъединената мощност – а не със сечението на кабела и неговата стойност, поради което изводите на районния съд за регулираната цена са неправилни
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на касационните основания се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите – 1. „След като според приетата по делото съдебно-техническа експертиза индивидуален електропотребител по смисъла на ЗЕ се захранва от електрическата мрежа чрез разпределителна кутия, допустимо ли е да се приема, че същото е станало от трансформаторен пост?”; 2. „След като веригата на свързване на един потребител към електрическата мрежа е трафопост – кабелен електропровод- разпределителна касета – електрическо табло на потребителя, следва ли да се приеме, че точка на присъединяване на потребителя към електрическата мрежа по смисъла на пар.1 т.5 от ДР на Наредба №.6/9.06.04г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи е още трафопостът?”; 3.”При условие, че е установено, че за целите на присъединяване на конкретен потребител към електрическата мрежа съобразно обичайната практика между трансформаторния пост и обекта на присъединяване е изградена разпределителан касета, допустимо ли е да се приеме, че място /точка/ на присъединяване е трансформаторния пост /трафопост/, като се вземе предвид, че според пар. 1 т.5 от Наредба №.6/9.06.04г.”място на присъединяване” е всяка от точките в конструкцията на електрическите мрежи, към която са свързани съоръженията за присъединяване на един или повече обекти на потребители или на разпределителни предприятия, както и електрически централи?”; 4.”При условие, че в сключен между страните договор за присъединяване на обект на потребител към електроразпределителната мрежа страните са договорили потребителят да бъде присъединен към електрическата мрежа от трафопост, допустимо ли е единствено въз основа на договорния им ангажимент да се приеме, че въпреки установеното изграждане на разпределителна касета, присъединяването се е осъществило ефективно от трафопоста?”; 5. „Допустимо ли е битови потребители на електрическа енергия, присъединени от едно и също място, посредством едни и същи съоръжения на разпределителните дружества, да бъдат присъединявани при различни условия, касаещи цената на присъединяване /размер на променлива компонента/?”; 6. „При условие, че е изградена разпределителна касета, в отсечката между трафопост и обект на присъединяване, може ли да се приеме, че точката, където за първи път се „срещат” и се осъществява ефективно ”присъединяване” на потребителя към електрическата мрежа, е действителното „място на присъединяване към електрическата мрежа” по смисъла на пар.1 т.5 от ДР на Наредба №.6/9.06.04г.?”; 7. „При условие, че е технически възможно и фактически е могло присъединяването на потребител към електрическата мрежа да бъде извършено ог трансформаторен пост, изграждането на разпределителна касета и присъединяването на потребителя чрез нея отговаря ли на изискванетоза „минимална схема на присъединяване” по смисъла на пар.1 т.4 от Наредба №.6/9.06.04г. и обуславя ли дължимостта на цена за присъединяване по чл.9 ал.5 и чл.21 от Наредба Наредба №.6/9.06.04г.?”; 8.”Може ли да се приеме, че разпределителна кутия, изградена на трасето между трансформаторен пост и присъединяван потребител, представляваща единствено съоръжение за пренос на електрическа енергия, а не и такова за присъединяване и при какви условия?” – които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поддържа се и, че въззивното решение е недопустимо, доколкото въззивният съд, както и първоинстанционният, се е произнесъл по иск, който неправилно е бил квалифициран като такъв по чл.55 ал.1 ЗЗД – за неоснователно обогатяване, вместо като такъв по чл.79 вр. с чл.82 ЗЗД – за обезщетение за неизпълнен договор, като в цялото развитие на делата през отделните инстанции не е бил спорен въпросът, че случаят касае сключен договор, по който няма надлежно изпълнение.
Настоящият състав намира, че изложението не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая решаващите мотиви на въззивния съд са, че между страните е била постигната договорка за присъединяване на ищеца към електропреносната мрежа – от табло в неговия имот до трафопост 345, и тя е изпълнена – прокаран е бил електропроводен кабел от таблото в имота до трафопоста с посочената в договора дължина – като обстоятелството, че ответникът е сложил по трасето и разпределителна кутия, на което има право като собственик на мрежата, е ирелевантно; платената цена е дължимата в размер на 9621,48лв. за трасе 395м. и е определена в съответствие с решение на ДКЕВР. При тези обстоятелства една част от поставените въпроси – по т.1 и т.4, са фактически и касаят конкретните факти по делото. Останалите въпроси не са били предмет на обсъждане, по тях не са били формирани изрични правни изводи на въззивната инстанция и са неотносими към решаващите мотиви на съда. С оглед на изложеното поставените от касатора въпроси не отговарят на изискването за годно общо основание за допустимост съгласно чл.280 ал.1 ГПК
Във връзка с твърденията за недопустимост на въззивното решение, съдът намира следното: Само по себе си изложеното в касационната жалба – позоваването на договорни отношения, не води до недопустимост на постановеното решение. Това е така, доколкото в хипотезата на чл.55 ЗЗД в голямата част от случаите, както и в настоящия, между страните е съществувал и договор. Твърдението, че тъй като не е имало спор, че е съществувал договор, следователно е налице хипотеза на чл.79 ЗЗД вр. с чл.82 ЗЗД, не би могло да доведе до недопустимост – още повече, че и в самата искова молба изрично е налице позоваване на неоснователно обогатяване при съществуващите договорни отношения. Други твърдения за недопустимост във връзка с твърденията, наведени в исковата молба, и правната квалификация, не се сочат. Предвид изложеното не е налице и визираната в т.1 от ТР 1/09 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС хипотеза.
По посочените по-горе съображения, касационно обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, съставът на ВКС, Трето отделение на гражданската колегия,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.329/25.06.2014г. по г.д.№.405/14г. на Окръжен съд Русе.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: