О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
С. 04.01.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 24 ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г. гр. дело № 4280/2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Г. М., В. Р. В. и Г. Р. В., всички от [населено място], приподписана от процесуалния им представител адв. М. Д., срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, ГО, VІІІ с-в, № 675 от 06.04.2015г. по в.гр.д. № 370/2015г., с което е потвърдено решението на Варненския районен съд, 9 с-в, № 5925 от 10.12.2014г. по гр.д. № 8897/2014г., с което са отхвърлени исковете на Р. Г. М., В. Р. В. и Г. Р. В. за осъждане на Н. В. В. да заплати на всяка от тях по 6 666,66 лв. на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД – поради липса на основание за превеждане на исковата сума от техния наследодател Р. В. М. по банкова сметка на ответницата.
Ответницата Н. В. В. в подадения писмен отговор от пълномощника й адв. Г. Я. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявените от Р. Г. М., В. Р. В. и Г. Р. В. против Н. В. В. искове за сумите от по 6 666,66 лв. за всяка от ищците, съставляващи наследствените им части от преведената от техния наследодател Р. В. М. сума от 20 000 лв. по банкова сметка на ответницата, въззивният съд е приел, че плащането не е без основание. Приел е за установено от представения по делото отчет на [фирма] по сметка на починалия Р. В. М., че същият е превел на 06.03.2013г. от сметката си чрез вътрешнобанков превод, по сметката на ответницата – негова сестра, сумата от 20 000 лева, като за основание е посочено „прехвърляне на средства”. Въз основа на разписка от 31.08.2011г. е приело, че ответницата Н. В. и наследодателят на ищците Р. В. са получили продажната цена от 24 750 лв. по представения договор за продажба на наследствени ниви, а въз основа свидетелските показания на М. Д. е приел, че процесната сума е именно от продажбата на наследствените ниви на двамата. Въз основа на свидетелските показания е приел също, че основание за извършеното плащане от починалия Р. В. на неговата сестра Н. В. е дарствено намерение. Относно мотивите на дарителя Р. В. да извърши дарствената сделка в полза на сестра си, за които свидетелства М. Д. е приел, че те не се изключват взаимно, а се допълват, но мотивите за извършване на дарението са правно ирелевантни. Мотивите за престацията са релевантни обстоятелства в случаите, когато се изследва дали е налице хипотезата на изпълнение на нравствен дълг, но настоящият случай не е такъв. Съгласно Постановление № 1/28.05.1979 г. по гр.д. № 1/79 г. на Пленума на ВС въпросът за съзнателно изпълнение на нравствен дълг може да се разглежда само в случаите на начална липса на основание.
К. молят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос „допустими ли са свидетелски показания по изключението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК без императивно изискваното от ал. 2 на същия член изрично съгласие на страните”; на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по въпроса „лична собственост ли е бил спестовният влог на името на починалия съпруг, открит преди 01.10.2009г. – датата на влизане в сила на новия СК, в който има безспорно само една сума от продажба на лично негово имущество, съизмерима с 3/5 от тази, с която приживе се е разпоредил, без знанието на преживелия съпруг” и по въпроса доколко съдът е компетентен да контролира формата и хонорара за упълномощаване на процесуалния представител на страна. Представя съдебна практика.
ВКС намира, че поставеният от касаторите процесуалноправен въпрос е от значение за решаването на делото, но не е налице твърдяното противоречие. По този въпрос въззивният съд е приел, че свидетелските показания са допустими, тъй като в случая е налице изключението на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК за допустимост на свидетелските показания когато се установяват договори на стойност по-голяма от 5000 лева, тъй като в конкретния случай договорът е сключен между роднини по съребрена линия от втора степен, а именно между брат и сестра. С представеното решение № 190/2013г. ТК, І т.о. ВКС е прието, че е недопустимо събирането на гласни доказателства, ако липсва изрично съгласие на страните по чл. 164, ал. 2 ГПК, но разглежданата по това дело хипотеза не е в обсега на изключенията по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК – ако договорът е сключен между изброените в текста роднини. Към изложеното следва да се добави и това, че в случая със свидетелските показания не е установявано прехвърлянето на процесната сума, т.е. сключването на договор, а само основанието за получаването й, за което няма законова пречка да се установява със свидетелски показания .
Вторият от поставените въпроси, относно собствеността на паричните средства по спестовния влог на починалия Р. М., не е включен в предмета на делото и по него въззивният съд не е изложил мотиви извън приетото от фактическа страна, че произходът на средствата е от продажба на наследствени ниви. Поради това ВКС намира, че не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК – въпросът да е от значение за решаването на делото.
По въпроса, свързан с разноските по делото, не може да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, тъй като присъждането на разноски е обусловено от изхода на делото по предявения иск. Когато не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, същото не би могло да се допусне до касационно обжалване само относно акцесорното вземане за разноски.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд. На ответницата по касация Н. В. В. следва да се присъдят разноските по делото в размер на 1200 лв. съобразно представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд, ГО, VІІІ с-в, № 675 от 06.04.2015г. по в.гр.д. № 370/2015г.
ОСЪЖДА Р. Г. М., В. Р. В. и Г. Р. В., всички от [населено място], да заплатят на Н. В. В. от [населено място] сумата 1200 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: