О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
София, 21.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1062/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. А. Д. – процесуален представител на [фирма] –В., против въззивно решение №448/11.4.2011 г. по гр.д.№2435/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о.
С обжалваното решение е потвърдено решение №2915/26.7.2010 г. по гр.д.№634/2009 г. по описа на Варненския районен съд, ХVІ-ти граждански състав, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] –В., против С. Н. Л. от [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл.207, ал.1 т.2 КТ за сумата 10691,13 лева и чл.86, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.207, ал.1, т.2 КТ 1400 лева.
Въззивната инстанция е приела, че с оглед събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че ответникът е изпълнявал отчетнически функции, като е бил в трудово правоотношение с ищеца и е заемал длъжност, съгласно която е имал задължения да съхранява и отчита материални ценности. Съдът обаче е стигнал до извод, че не е установено по безспорен начин, че ищецът е претърпял увреждане, изразяващо се в липсата на посочените в исковата молба стоки към 30.4.2007 г. Този извод е обоснован с констатацията, че при извършена инвентаризация на посочената дата и изготвен опис от специално назначена комисия е установен излишък и липса на стоки, посочени в описа, като следствие извършена компенсация между тях, салдото по всички описани в исковата молба стоки в окончателния инвентаризационен опис е било 0 бр., като не са налице и доказателства салдото е било различно от посоченото и към момента на прекратяване на трудовото правоотношение между страните – 31.5.2007 г.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като съществен процесуалноправен въпрос се сочи този, по който въззивната инстанция се е произнесла относно недопускането да бъдат събрани доказателства, имащи значение за предмета на спора. Във връзка с това се твърди, че съдът е отказал да приобщи към доказателствения материал Инвентаризационен опис от мат. запаси към 30.4.2007 г., нареждане за експедиция от 04.5.2007 г., подправена фактура №696/04.5.2007 г., констативен протокол от 20.6.2007 г. Навежда се довод, че тези доказателства имат значение правилното решаване на делото, поради което е налице съществено процесуално нарушение.
Освен това се твърди, че е налице и съществен материалноправен въпрос, изразяващ се това дали е налице увреждане на ищеца в разглеждания случай с оглед изводите на съда.
Ответникът по касация – С. Н. Л., посредством процесуалния си представител – адв. Г. Т., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид изложеното в отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Първият от поставените въпрос е поставен бланкетно,а с оглед поясненията, дадени към него съдът намира, че същият следва да се квалифицира като касационно оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. То обаче следва да бъдат разгледано, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Вторият от поставените въпроси е фактически и се отнася до конкретния случай и следва бъде квалифициран като оплакване за необоснованост на въззивното решение.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения:
С оглед изхода от спора в настоящото производство касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски в размер на 200 лева
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №448/11.4.2011 г. по гр.д.№2435/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., по касационна жалба, вх.№16454/20.5.2011 г., подадена от адв. А. Д. – процесуален представител на [фирма] –В..
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], З. п. з., да заплати на С. Н. Л., ЕГН – [ЕГН], [улица], блок , ет., ап., деловодни разноски в размер на 200/двеста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: