О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 146
София ,22.02.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 1223 / 2011 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
М. В. Д. и Т. В. Ц. са обжалвали въззивното решение на Софийския градски съд, въззивно отделение, ІV-Б състав от 11.09.2009г. по гр.д.№ 1439/2006г.
Касационната жалба е подадена в срок, приподписана е от адвокат, отговаря на изискванията на чл.284 ал.1 ГПК и чл.284 ал.3 т.1 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответниците изразяват становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
В. съд е оставил в сила решението на Софийския районен съд, от 27.12.2005г. по гр.д. 1679/2005 г., с което е отхвърлен иска да делба като е приел, че делбеният имот е земеделски, възстановен е с решение на ОСЗ на наследодателя на ответниците, поради което ищците не се легитимират като съсобственици. Изложил е съображения, че са неотносими доводите на ищците, че имотът към момента на кооперирането му е бил съсобствен, защото възстановяването на собствеността не може да се извърши от гражданския съд предвид изрично уредената в ЗСПЗЗ административна процедура.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържат всички основания на чл.280 ал.1 ГПК . Посочено е, че въззивният съд не се е произнесъл по всички събрани доказателства и делото не е спряно до решаване на преюдициален въпрос, както и че съществува дълбоко противоречие между целта на законодателството – да установи съсобствениците и предмета на делото и допусне делба с оглед ликвидиране на съсобствеността.
Нито един от тези въпроси не е конкретен и свързан с решаващите изводи на съда относно предпоставките за възстановяване на собствеността върху земеделските земи. Изложението по същество припокрива съдържанието на касационна жалба по чл.281 ГПК, без да е изведен принципен правен въпрос относно легитимацията на ищците, отречена с обжалваното решение, които се позовават на съсобственост върху земеделски земи в минал момент – крепостен акт от 1905г. при наличие на решение за възстановяване на собствеността по чл.14 ЗСПЗЗ на наследодателя на ответниците и липса на твърдения, че имотът не е коопериран. Представената съдебна практика – решение № 130/2009г. по гр.д.№ 51/2008г. на ВКС, І г.о. , в което е тълкувана разпоредбата на чл.121 ГПК /отм./ и решение по гр.д. № 282008г. на ВКС, ІV г.о. с което е приет за недопустим иск по чл.97 ал.3 ГПК /отм./ за неистинност на митнически манифест няма връзка с предмета на спора по настоящото дело и мотивите на въззивното решение. При липса на формулиран правен въпрос и изложени съображения, които да обосноват основанията на чл.280 ал.1 ГПК съгласно разясненията в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК касационната жалба не следва да бъде допускана за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд , въззивно отделение, ІV-Б състав от 11.09.2009г. по гр.д.№ 1439/2006г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: