2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 1069/11 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 148
гр. София, 23.02.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1069 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
М. А. А. обжалва решение № 49 от 02.06.2011 г. по гр. д. № 61/11 г. на Окръжен съд [населено място]. К. счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон.
Ответникът по касация Надежда А. А. оспорва жалбата.
Ответникът по касация Б. А. А. не взема становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С решение № 702 от 10.11.2010 г. по гр. д. № 1446/10 г. Районен съд [населено място] е допуснал делба на апартамент с административен адрес в [населено място] при квоти 1/2 ид. ч. за М. А. и по ? ид. ч. за Надежда А. и Б. А. и е изменил нот. акт № 200/07 г. С обжалваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта в която са определени квотите на съсобственост и е изменен нотариалния акт. Допуснал е делба при квоти от по 1/3 ид. ч. за тримата съделители и е отменил нот. акт № 200/07 г.
За да допусне делба при посочените квоти съдът приел че страните са наследници на А. А. починал на 03.02.1986 г. и на И. А. починала на 11.06.2008 г. Апартаментът се намирал в сграда изградена по реда на Ж., на която член е бил бащата А.. Не било спорно, че към момента на смъртта му Ж. не била прекратена и членовете и не притежавали нотариални актове за отделните обекти. Затова отказите на Надежда и Б. от наследството на А. не касаели този апартамент, а и били нищожни, тъй като за да се откажат от наследство те получили заплащане. На 10.08.1989 г. майката И. А. и синът М. извършили доброволна делба която съдът приел че също е нищожна, тъй като не целяла ликвидиране на съсобствеността, а прикривала дарение без да е направено в изискуемата за това форма. Съдът изложил и доводи че касаторът не е доказал давностно владение, тъй било установено общо съвладение от страните и тяхната майка.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. ВКС не може да формулира правен въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. Н. на правния въпрос е основание да не се допусне касационното обжалване.
Настоящият състав приема, че в изложението не е формулиран правен въпрос. Изложените доводи са свързани преценка на конкретните факти и представляват основание за касиране на решението съгласно чл. 281 т. 3 ГПК, но не обосновават такова по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Обстоятелството, че изводите на съда по фактите за придобиване на имота по давност не съвпадат с преценката на касатора, не е основание да се приеме, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 235 ал. 2 ГПК. Освен това, разрешеният от съда конкретен спор, дали касаторът е придобил част от имота по давност, няма значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и не е основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 49 от 02.06.2011 г. по гр. д. № 61/11 г. на Окръжен съд [населено място].
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: